Замираш в сенките на сиви пътища,
пресрещаме се в сивото разпятие.
Създадена със сив молив от мислите, Продължете да четете Николай Петков →

КРАТЪК РАЗКАЗ ЗА СИВО-БЯЛА КОТКА, ДВЕ ЗЕБРИ СИАМСКИ БЛИЗНАЦИ И БЕЗПАМЕТНА СТАРИЦА, НАЙ-ВАЖНОТО ЗА КОЯТО Е, ЧЕ Е С РАЗПЕРЕНИ РЪЦЕ Продължете да четете Николай Петков →

Искам те винаги.
Искам те никога.
Като плач на кокиче си, Продължете да четете „Чувство“ от Николай Петков →

ЛЮБОВ

Шопен – Валс опус 64, № 2

На приятелите ми

Той я обича. Както и тя. Но светлина! Гръм пропуква света и разделя Любовта. Тя е далече сега и самичък е той. Коли, влакове, комети хвърчат… Отдалечаване на перспективата и променяне на ъгъла. Той я притегля и тялото ѝ гори. С тях диша Страстта. Но пак облива светлина – тъй бяла… Изгубваме ги. И плаче вселенски гръм!                       А после него вече го няма. Отново коли – и някъде вълни разплискват се, и бързат тълпи… Един заключен, обречен миг.

Но кой е той, коя е тя? Обратното. Кои, защо са те?

02.04.2023

София

Автор: Николай Петков

Дупките по небето

На сестра ми, която винаги ме разсмива Продължете да четете „Дупки по небето“ от Николай Петков →