Архив за етитет: Нели Арнаудова

“Елен Диар” от Нели Арнаудова

Не познавам смешни хора, защото животът е тъжен, но си измислих един и той напира да ви се представи:
Казвам се Страхил от село Баница. Син съм на даскалица и тракторист. Учих до 15–ти март не помня коя година,  но помня, че имахме открит урок. Учителката написа плана на дъската, обаче някой в междучасието го изтри. Мила Бойчева влетя в кабинета с истеричния въпрос : ,,Кой направи това?” Аз и децата мълчахме, само Анка Подмазванка каза тихо: ,, Момчил, другарко, Момчил!”
Страхил, Момчил…, недочула, майка ми ми отнесе главата с два шамара. От изненада се напиках – имах проблеми с простата от ранна детска възраст. Тя избърса локвата пред слисания  директор, който щеше да оценява урока и ме наказа до стената.
,, Хич да не ти пука, мен”- за пръв път чух вътрешния си глас. „Оставяй я да се оправя!”
       –  Няма да ти стъпя в тъпото училище!
Казах и изпълних заканата. Тати ми купи диплома. Майка ми от яд прописа стихове. Аз се вманиачих в гледането на телевизия.
Тати кандидатства по европрограма. Прибра евросубсидии и засади култури. Майка ми ни напусна. Премести се в града, на село не оценявали поезията ѝ. Аз продължих да гледам телевизия.
Тати се пенсионира. Даде нивите под аренда. Поболя се и почина. Аз не престанах да гледам телевизия.
   –  Стига си гледал телевизия, мен! – не издържа вътрешния ми  глас. – Направи нещо с живота си!
  –  Защо ? Имам си всичко. Пари от арендата ,  вино и ракия  от  тате…   Какво още ми трябва?
   –  Жена ти трябва, жена!
   –  И къде да я търся таз жена, като гледам по цял ден телевизия?
   –  Еми, направи си  профил във фейсбук и пращай покани.
   –  Къде,  на телевизора ли?
   –  Не бе, мен, купи си  компютър!
Изпълних заръката. Кръстих се Ален Диар. За профилна снимка сложих една на любимия си артист. Тутакси заваляха предложения за приятелство от Кума Лиса, Черната пантера, Малка Близалка, Неустоима, Без задръжки, Писана и Роми Шнайдер- пасти да яде.
    –  Как ще сложиш снимка на Ален Делон, бе, мен?  Ти си нисък, кривокрак , с рунтави  вежди  и плешив?  – мрънкаше  оня многознайко – вътрешният ми глас .
   –  Виж колко мацки ме харесват ! – цъках  с език  и  облизвах  устни.  Избрах  си Роми Шнайдер.  Покани х я на село.
      Момата пристигна в уречения ден. Приличаше на Роми Шнайдер само по това, че е с фуста. Преглътнах разочарованието си… то, и аз не съм Ален Делон. Три дни пихме и се веселихме. На четвъртия разглеждахме каталози от автокъщи, за да купя на бъдещата Страхиловица пеогеот* – любимата ѝ марка. А вечерта се приготвихме да консумираме връзката си. Съблече се Ромиту, събляках се и аз и се мушнахме под юргана…
   –  Ти не знаеш какво да правиш с жените  ли бе, мен ? Нали гледаш телевизия! – гълча ме сутринта вътрешният ми глас.
    –  Кво  да  видя?  В този момент винаги гасят лампите… –  гузно отвърнах, а истината е, че просто  ме беше страх простата да не алармира.
    –  Не си ли  чувал за образователни програми  по телевизията  след  полунощ  и простамол  в аптеките?  Казвай  ѝ  да си ходи! Тази ще създава проблеми…
Изпратихме Роми Шнайдер с две чанти провизии за извинение, защото тя може да не прилича на артистка, но трябва да се яде.
   –  Нищо не струваш в леглото!  –  успя  да просъска  и побягна с торбите.
След  месец образоване и приемане на медикаменти по схема поканих новата си фаворитка. Още непристигнала и я метнах в леглото.
   –  Имаш ли какво да кажеш, Многознайко ? – кефих се аз.
Спирахме само да хапнем и не излязлязохме три седмици от стаята.
   –  Ти луд ли си бе,  мен?  Ще умориш жената.  Ще ни съди за сексуално покушение.  Приготвяй чантите с храна и  я  пращай  да си ходи.
   –  Тръгвам си!  Ще те изтрия от фейсбук,  извратеняк такъв !  –  ,, Неустоима ”   побърза да затвори вратата.
   –  Голям праз !  Виж,  Многознайко! Аз  без жена вече не мога. Измисли нещо…
   –  Няма проблем,  мен.  Да си вземем  гумена.  Хем ще ни е под ръка, хем като ни омръзне, ще му мислим…
   –  Съгласен  съм!
Жените продължаваха да ми пращат сърца, целувки и усмивки, но ние си поръчахме Сиси на половин цена от Амазон. Сега си хапваме и пийваме,  гушкаме  Сиси и се отдаваме на сладки сънища.
*peugeot- пежо
Ален Диар 2
Вече познавате Страхил – старият 50-годишен ерген, който живее на село в компания с вътрешния си глас. Разбрахте, че обича да гледа телевизия, има проблем с простата и се е кръстил  Ален Диар, защото харесва Ален Делон. А и е богат.
    –  Какво сънува снощи бе, мен?  Мяташе се  и крещеше, а като се събуди, не можеше да дишаш!
   –  Няма да повярваш, Многознайко.  Сънувах, че съм дубльор на Ален Делон във филма  ,,Двама мъже в града ”.
  –  Но вие не си приличате, мен! Ти си кинта и петдесет, дебел и с криви зъби…
  –  Обаче имам неговата артистична осанка. Така ми каза  София Лорен. ,,Защо си се  дегизирал с това шкембе и черни лещи ?  Познах те, Алене, твоят аристократизъм е  неповторим. “- Така ми каза, да знаеш.
   – На какъв език ти каза, щот си неграмотен и не говориш чужди езици?
   – В сънищата говоря всякакви езици. Слушай сега.  Снимаме сцената с гилотината.  Докато се прощаваме с Жан Габен, си мисля: Многознайко спи като пън и не знае, че  съм тук. Ами ако се  прецакаха гилотината … Толкова се стреснах, че пак намокрих гащите. А тия от екипа ме сочат с ръка и се хилят. Че като ми причерня, хвърлих се върху тях с голи ръце, изпотроших им камерите, микрофоните и ги оставих омотани в кабели.,, А смейте се сега”! – изкрещях и им тръшнах вратата.
     –  Затова  ли Ален Делон е търсил дубльор?  Хитреца му с хитрец… Нямаше да му простя, ако се беше случило нещо с теб. Изтривай снимките му  от профила си,  мен.  Слагай твоите!
   –  Ми, аз съм грозен и имам проблем с простатата. Кой ще ме хареса?
   –  Грозен си, но имаш пари, мен!  А с пари всичко се купува…

Нели Арнаудова

Част от романа “Усмихни се на тъгата”

Прегърна Кенди, която спеше до нея свита на кълбо, но с глава на възглавницата. Ако се научи да си слага лапите отдолу, щеше да я признае за човек, какъвто кучето си въобразяваше, че е. Хърка и пролайва. Може и тя да сънува, че е била самотна, но в някой друг живот, защото сега се имаха взаимно. В началото Ева я гледаше с безразличието, което таеше към всичко, но постепенно свикна с нея и я обикна. Любовта винаги чака някъде за всеки случай
Домът ѝ беше пълен с вещи, но празен от спомени. Промени мебелировката след няколкото бягства. Не остави нищо, което да я връща назад. Но миналото връхлиташе по всяко време. Времето лекувало. Пълни глупости! Хората понякога пишат такива тъпотии, за да предизвикат внимание.
** *
– Ела да ти се порадвам малко! – настоя мъжът- мечта.
Думите му прозвучаха толкова естествено, че наля врялата вода върху ръката си, вместо в чашата. Изтръпна, а горещото я опари чак в диафрагмата.
Той беше всичко, за което мечтаеше. Уравновесен, мил и спокоен. Имаше топли очи и перфектно тяло. Тичаха по едно и също време в парка, дори когато валеше. Излизаха от няколко месеца.
– Нали щяхме да пием чай… – гласът ѝ направо пресипна.

– Ева, ти си голямо момиче и със сигурност знаеш, че кафето и чаят са предлог за по-приятни изживявания!
Гледаше я в очакване. Знаеше много неща, както и че когато си млад, правиш каквото искаш, а от това произлизат неприятности. Някои продължават повече, отколкото можем да понесем. Остави чашите на плота и се обърна.
– Не ми казвай, че не си мислила за това? – повика я с ръка.
– Мислила съм… Бъди сигурен, че не искаш да чуеш точно какво – Ева объркано пристъпяше на място.
– Затова ли се изчерви? – дори да ставаше нетърпелив, с нищо не го показваше.
– Да, спомних си подробности… А ти какво си мислеше, докато бях с гръб?
– Че имаш страхотни коси! – Той чакаше приседнал на дивана.
– Искаше да кажеш хубаво тяло? – тя скръсти ръце пред гърдите си.
– Да, но щях да издам колко съм нетърпелив…
– Знам, че имам хубаво тяло. Лошото е, че жени като мен са обект на сексуални фантазии и мъжете се чувстват длъжни поне веднъж да опитат да ги направят реалност… – тръгна бавно към него.
– Сексуалните фантазии са съвсем естествени, ако се споделят от партньорите. Искаш ли да не го правим по-сложно?
– Искам.
Довери му се изцяло, когато първо целуна ръцете ѝ. Помогна ѝ да седне до него. Придърпа брадичката ѝ и я целуна по устните, без да бъде припрян и настоятелен. Погледна я в очите и каза, че е красива и отдавна копнее за този момент. Продължи да я целува и
гледа в очите, докато събличаше дрехите им. Беше нежен, страстен и знаеше точно как да я накара да се чувства доволна.
А после дълго я притискаше в обятията си.

 

Нели Арнаудова е родена в Бургас. Завършва СПТУ по електотехника. Летата прекарва града, но живее със семейството си във Великобритания. Писането ѝ е хоби. Така изразява себе си. Автор е на стихосбирките ,,Защото те обичам”- 1996г.; ,,И когато вали те обичам”- 2016г.; сборник с фентъзи разкази ,, Истории по действителни случаи с куче”- 2018г. ; пиеса ,,Бълхи”- 2019г.; роман ,,Усмихни се на тъгата”- 2021г. Носител е на първа награда за написването на либрето за детски мюзикъл- 2019г. ; първа награда за разказ на Сдружение Активно общество- 2021г. и голямата награда на Никулденски конкурс на сайта Грамофона- 2021г. Понастоящем вписва рубриката ,, Бургазлии зад граница” , запознава читателите с интересни места в Англия и по света, както и с известни българи в Грамофона.