„ПОГЛЕДЪТ Ѝ БЛУЖДАЕШЕ НЯКЪДЕ В СВЕТА НА ВЕНЕЦИАНСКИТЕ СПОМЕНИ“
/„Помниш ли Венеция?“ от Ваньо Вълчев/

Помня как сърцето ми, вулкан, преливаше, когато в твоите Продължете да четете Надежда Атанасова →

„Плавах, блъсках, давих се – нищо не
изкарах, само тебе имах, с тебе бях богат.
Днес отново тръгвам с лодката си стара,
търся път нагоре, няма път назад…“ Продължете да четете Надежда Атанасова →