Преди години имах щастието да интервюирам румънския писател Мирча Картареску в Бургас по време на представяне на двете части от трилогията му “Ослепително”. Дълго се подготвях за този разговор. Предварително бях чел “Лявото” крило” и “Тялото” и бях впечатлен от начина му на изказ и високата му ерудиция. Нещата му по някакъв начин ми напомняха на Пруст или на Томас Пинчън, всички тези постмодерни игри на изказ. След поредица от въпроси, помня, че изведнъж го попитах: Добре, Г-н Картареску, но какво всъщност се опитвате да кажете с всички тези стотици страници? Той ме погледна и ми отговори това: Опитвам се да запълня липсващи звена в съвременната румънска литература. Визираше Пруст. От тази среща са минали много години. Разбира се, още след прочита на книгите му започнах да имитирам слога му на изказ. Изписвах десетки страници, но бяха далеч от овладения му стил. Накрая се отказах и съвсем целенасочено започнах да търся български образци, които да се доближават до субординативния му начин. Нямаше. Те липсваха или ако ги имаше бяха спорадични опити. Години след това в социалните мрежи ми попаднаха обаче текстове на Марин Маринов. А по-късно и книгата му “Осем такта тишина”, точно в която открих запълнени тези “липсващи звена” и в българската литература. Писането на Марин Маринов е ювелирно, слогът му е бароков, напомнящ на големите Maurice Blanchot, Broch, на места на Cortazar, William Faulkner, Antonio Lobo Antunes. Рефлексът му е насочен към читатели, предварително подготвени, със солиден бекграунд от знания зад себе си. Тук, Марин ни предлага малък пасаж от книга, която подготвя. Продължете да четете Марин Маринов →

ТЯ ПО ОБЕД

Обикновено по обед се криехме из къпинака в дола с дивите орехи и от там вирът под водопадчето се виждаше чудесно, Продължете да четете Марин Маринов →

“РАЗКАЗ”
……………
“- Преди години ми писа от някакво пристанище, Продължете да четете Марин Маринов →

Приключи Международният литературен конкурс за поетична книга на български език, издадена през 2021/2022 г., съобщиха от Управителния съвет на Лигата на българските писатели в Продължете да четете Бургаският поет Марин Маринов с втора награда в конкурса на лигата на българските писатели в САЩ и по света за 2022 →

Трудно е, все пак, за разбиране защо човек трябва да носи тегобите на други животи, да носи тъгата на други хора, които са отминали или даже не познава, да обиква скръбта, когато тя отмахва паяжините на забравата с меланхолните си пръсти и ни достига, тази кръвна памет, Продължете да четете АЛИЛУЯ, ДО →