В багрите на залеза
Не е лесно в багрите на залеза,
в очакване на сумрака на старостта,
с мечтите си за дълголетие,
да се почувстваш като воин във окопа,
че нищо плътско твое
не струва пукната пара,
че тленността ти безпомощно ридае
на рамото на твоята Богу обречена душа,
с надеждата, че тя за тебе ще извае
спомен скъп в обичащите те сърца,
за да останат с тях, твоите потъващи във времето лица.
Хипноза
Ще ми се усмихнатите ти очи,
да носят спомена вторачен
в моето лице!
И струите любов,
изтичащи под миглите,
да къпят ритмите на моето сърце.
А аз хипнотизиран и щастлив да се разтапям като бучка захар в нектара спотаен
в твоята житейска чаша.
Пътят
Ежедневие,
по твоите артерии и вени
текат в едно надеждата и отчаянието.
И в старата ти воденица
ден след ден се мели
брашното, което храни
нашите илюзии.
И лутаме се, търсейки рецептата за своето осъществяване.
А тя очаква стъпките ни
по пътеката, която ще ни отведе към:
“Пътя, Истината и Живота.”
Константин Корадов
