ИЗПИСВАНЕ НА ПРАЗНОТАТА

Онази бездна, над която се надвесваме,
ръбато си крепим едва животите,
изяжда ни, разяжда ни отвътре,
нали я виждаш, знаеш я, познаваш я?
И този глад със който заразява ни,
за да расте чрез болките от нямане,
усещаш го, на вкус унищожителен.
И в нея, и над нея все се срещаме,
но никой няма право да изпълни другия.
Накрая всички просто скачаме, пропадаме,
в обречен опит светлина да си достигаме
през мъртви поначало разстояния.

Единствено запълвам с думи бездната,
аз друго нямам и не ми е дадено.
Хвърли ми от отсрещната страна
една, но избери внимателно.
Такава, дето да е мост
или пък стълба, полет,
само не съмнение!
А аз ще събера на тръгване,
на скачане ще събера
най-силните,
обратно ще ги извлека от тъмното,
за да ти ги оставя като надпис в нищото:
Обичахме! Това запълва бездните.

 

МЕСТАТА СА ОГРАНИЧЕНИ

Още място за някого другиго
значи рана за вече любими.

Няма как да разтеглиш Вселената…
Тя е колкото твоята длан
с начертана житейска посока,
а любимите хора са пръстите,
с корен в твоя живот, надълбоко,
те помагат да сграбчиш и слънцето,
да се хванеш за истински важното.
И лежат като длан на сърцето ти,
дали клетва да топлят завинаги.
Всички други са толкова временни…

Кой ще страда и как ще избираш,
тези пръсти щом бранят сърцето ти?

АДРЕСЪТ НИ

Тишина, задавена с думи
на недопята песен.
Пепел от недогорял огън,
мъртва върху покривката.
Двойка изоставени чаши
с неизпит живот.

Празна стая.
Ключът е (от)вътре.

НЕ Е СМЪРТНО!

Непоклатима планина,
изсечена в небето.
Платно за изгреви и залези.
Ориентир за заблудени птици.
Вулкан и връх за покоряване.
Сърцето.

 

MERCY

Изпълниш ли молбата в нечии очи,
за цял живот оставаш им икона.

 

УЗРЯВАНЕ ЗА ЗИМАТА

Зеленият смях изтъня,
пожълтя и се сви, прегоря
и от устните
се отрони.
След вината кънти тишина.
Устни в есен, очи в хладина
няма кой
да затвори.

 

ПИСМА НА ВЯТЪРА

Сълзата в утрото ми пише с мокри пръсти:
Добре е да престанеш да усещаш,
да чакаш щастие, да вярваш в думи,
които са различни от живота,
да търсиш още пътища,
неводещи до нищо.
Добре е да се вслушаш в правотата,
която неуморно ти изписвам.

Добре си. Остави да те измия.

 

ПРЕДИЗВЕСТЕНО

Очите ти ако пропуснат знаците,
и нито звук от тях не чуеш,
гнева им ще усетиш
в случването,
като рани
в предсмъртието сляпо
на сърцето си.

Автор: Ива Спиридонова 

МИГ ПРЕДИ

  “Вдигнеш ли ръка, за да погалиш,

  разместваш въздуха

  на цялата вселена.”

  Борис Христов

 

Понечих да разместя въздуха… но зная, че е още много рано.

Копнежът по едно прегръщане пак натежа на лявото ми рамо.

Понечих да измеря пътя си от теб до закъснялото начало.

И знам, ще парят стъпките… Но пътят се минава с тяло.

 

Преди да подредя Вселената, ще питам искаш ли ме неживяна

и колко още болката гнездо ще свива в общата ни рана?

А после ще погаля, вярвай ми! И в бурята ти ще остана цяла…

Ръката ми разсича въздуха… Единствена и сигурна. И бяла.

 

СЪМ

 Аз съм утро в очите ти стъмнени,

твърда сигурност в неми съмнения,

взор към утре сред нощите сънени,

сладка пръст след живота, соления,

 

глътка грях от бокал на праведник,

неизмолена прошка, с вик дадена,

миг живот във плача на столетник,

и лъжа, претворена във вярване…

 

Аз съм буквите в думите “няма ме”,

но присъствам във низ междуредия.

Това е всичко. Напѝса ме, вярвай ми!

Всички други – словесни смущения.

 

 ЗА ГЛАГОЛА “ОБИЧАМ”, НАКРАТКО

 Думите ни са излишни в Рая. Там сърцето няма брегове.

То е действие. Докрая! Пулсът другия с глагол зове.

(Тук съм да опровергая всички твои тъмни страхове!)

Любовта е лаконична, зная… И е просто право на небе.

 

+ БЕЗКОНЕЧНОСТ

 Ние никога няма да спрем, всяка зима е бременна с полет,

всеки срив е така съграден, че да стъпим и литнем нагоре,

всяко зло е раняващо тлен, но нетленни отдавна сме с тебе,

всеки взрив между нас е роден, за да можем звезди да си вземем…

 

Ние никога няма да спрем – още пътища водят нагоре,

а надолу… единствено с теб ще откриваме тайни простори.

 

ДИАЛОЗИ ПОД КРЪСТА НИ

 

“Ако ме помилва с нежност този свят, ще поживея.

Още вечност мога… сто пъти по сто и пет горчивини.

Болката превръщам в сила. Ала мога само с нея!

Няма ли я, полетът ми губи своите криле и висини.”

 

“С нежност ме помилвай – мога още вечност да съм тук…

В болка ме разпвай, но не пращай сърцето в прокуда.

И дори да забравя на твоето име последния звук,

да не те нарека нито в миг ни Пилат, нито Юда!”

 

ГРЯХ

Да не опиташ

ябълката на познанието,

умирайки от глад

заради дефицит на смелост.

_______

СЕТИВНОСТ

Оглушала от думи за обич,

срещнах безмълвни ръце.

И прогледнах.

______

ОБЯСНЕНИЕ В… СМИСЪЛ

Говоря на теб

винаги когато

говоря на себе си.

 

ХОРИЗОНТАЛНА ГРАВИТАЦИЯ

Избухва, ражда слънцето,

изцапа облака в червено.

Кървав пулс е животът.

Изгрев.

 

Неизбродимо е небето,

поле за сблъсъци на птици.

Светлината е в крилете.

Ден.

 

Хоризонтът е нож

между тук и нататък.

Мракът не пада.

Залез.

 

Острият сърп на луната

поряза деня смъртоносно.

Звездите са възкръсване.

Нощ.

 

Точицата на хоризонта,

която пречи

на слънцето да залезе

зад хребета на живота.

Сърце.

 

Над луната и залеза

от изток на запад

към тебе лети сърцето.

Метеорит.

 

Слънцето тупти в дланта ти.

Сътворение.

 

Ива Спиридонова е родена в гр. Кюстендил. Висше образование завършва в Софийски Университет „Св. Климент Охридски” като Магистър „Старобългаристика”, Бакалавър „Българска филология” и Бакалавър „Връзки с обществеността и реклама”. Живее в София, занимава се с книгоиздаване, преподава български и английски език на деца, пише поезия и критика, редактира, промотира и рецензира книги, организира представяния на други автори, събития и литературни четения в София и страната. Съосновател на движението „Нова Асоциална поезия“, член на „Асоциация на младите български писатели“.

В началото на 2018-та година, заедно със Симеон Аспарухов основават Издателство „Библиотека България”, с фокус върху съвременната българска литература.

„Думите МИ”, издадена през 2016-та година (изд. “Фабрика за книги“), е дебютната ѝ книга с лирика и достига пето място в националния конкурс на БНТ „Моята любима книга, 2016”, раздел „Поезия”, а през 2018-та е финалист за Националната литературна награда за поезия „Усин Керим”, Чепеларе.

През септември 2018-та година излиза от печат втората ѝ книга с поезия – „Детайли” (изд. „Библиотека България), а през 2019 е номинирана за финалист в четвъртото издание на конкурса за литературната награда „Ваня Константинова”.

През м. май 2020-та година, със стихотворението си „Довиждане до другия живот“, печели специална награда в Националния литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов“, гр. Кюстендил.

„От мен до другото безсмъртие“ (изд. „Библиотека България“), е третата ѝ поетична книга, с редактор Камелия Кондова, издадена с подкрепата на Министерство на културата, по програма „Помощ за книгата“ през декември 2020-та година. В същата година книгата е финалист за Националната литературна награда за поезия „Усин Керим“, Чепеларе.