Д Е У Л Т У М

Император цезар Елий Адриан Антонин Август, баща на отечеството, четвърти път консул, построи бурги и президии за охрана на провинция Тракия и по границата на Флавиетата колония Деултум. Продължете да четете Иван Кехлибарев →

МЕДИТАЦИЯ

Какво било това, дъще?

Призори

седейки на бюрото, на крачола

нощна пеперуда,

която спи

 

И никой не знае за другия.

 

 

    НАСТОЯЩЕ

 

Какво съхранявам зад седем ключалки?

 

Никаква конспирация, дори не и

порнография

 

Минало, дъще.

 

Да го познаваш

може да струва

бъдещето

 

       АПЕЛ

 

1

Д., ученик в седми клас,

снабдил с очила и гъста растителност

портрета на Ленин

 

Публично

 

Така

попаднал в опасна близост

с враговете на работническата класа,

с империалистите, почти техен помагач

той трябвало да стои

в средата на училищния двор

 

Наказание:

мъмрене, нанесено в досието

 

което ще го придружава

до живот

 

2

Питаш защо

до живот

 

Ленин вече не може да му помогне, дъще

 

СЛЕД ЕДНО НЕДОВЪРШЕНО КОНТРОЛНО ПО МАТЕМАТИКА

 

Всичко

е пронизано от математиката, казва

учителят: медицина

психология

езици

 

Той забравя

моите мечти

 

В тях аз непрекъснато пресмятам

невъзможното за пресмятане

 

И се стряскам когато позвънят

като теб

 

     КАТО ПРЕДМЕТИТЕ ОТ ГЛИНА

 

1

Искахме да бъдем като предметите от глина

 

Битие за онези,

които сутрин в пет си пият кафето

в кухнята

 

Да принадлежим към простите маси

 

Искахме да бъдем като предметите от глина, направени

от пръст от нивата

 

Също, никой да не може да убива с нас

 

Искахме да бъдем като предметите от глина

 

Всред толкова

търкаляща се стомана

 

2

Ще бъдем като парчетата

на нещата от глина: никога повече

едно цяло, може би

един проблясък

във вятъра

 

8. ОКТОМВРИ 1970 г.

/връчване на Нобеловата награда на А. Солженицин/

 

Един ден прозрачен до

Рязан

 

Не могат да го заточат в Сибир

 

Цензурата не може

да го зачеркне

 

/В ъгъла блести

пукнатият бохемски кристал/

 

Ден, който изсветлява

тъмнината

 

Който напомня за възможното:

 

Да натовариш с едно утро

съвестта си

 

       НОКТЮРНО

 

Сън, ти не идваш

 

Ти също

се страхуваш

 

В мислите ми виждаш

съня, твоя

убиец

 

СКУЛПТУРА В ЦЪРКВАТА НА Л.

Жената

 Гола

Изгонена

 

Не можеше ли

поне ключ

около врата:

 

Ева

 

И ТОВА Е НАДЕЖДА

 

Гроб нейде в пръстта

 

Надежда да възкръсне

в едно стръкче

 

/Няма

надгробна плоча

 

Да се провалиш в смъртта

о камък/

 

УБЕЖИЩЕ ЗАД УБЕЖИЩЕТО

/на Петер Хухел/

 

Тук само вятърът

влиза непоканен през вратите

 

Тук се обажда

само Бог

 

Безброй жици полага той

от небето към земята

 

От покрива на празния обор за крави

към покрива на празната кошара

плющи от дървени улуци

дъждът

 

Какво правиш, пита Бог

 

Господи, отвръщам

вали

какво да се прави

 

А отговорът му прораства

зелен през всичките прозорци

РАЙНЕР КУНЦЕ, роден 1933 г. в семейството на миньор, изучава философия и журналистика в Лайпцигския университет, където до 1959 г. е научен сътрудник. През 1968 г. в знак на протест срещу смазването на Пражката пролет напуска ГЕСП. Все пак излизат стихосбирките му „Стайна сила на звука“ и „Писма със син печат“. Прозаичната му книга „Чудесните години“, публикувана във ФРГ, става причина да бъде изключен от Съюза на писателите на ГДР. В Западна Германия, където се преселва, издава стихосбирките „На своя надежда“, „Разговори с кос“ и

„Единственият на всеки живот“.

След промените в Германия е избран за почетен доктор на Дрезденския ТУ и почетен гражданин на Грайц. Живее в Ерлау, Бавария.

Книгите му са преведени на 30 езика. Получава наградите на Баварската академия за изящни изкуства, „Георг Бюхнер“ и „Андреас Грифиус“.

 

Превел от немски език

Иван КЕХЛИБАРЕВ

Из сборника ОТЛОМКИ ОТ ДУМИ, издателство „ebaol“ Хамбург

от погледите
скрит си
не ще те
назоват
не се описваш
с думи
не се изпяваш
с тон
в градината на дзен си
в лехата отпечатък
предчувствие което
в роса се утаява
ах перли на душата
храна за ранни птици

СЕНКИ

Името ти викам
в сенки на дъбрави
дълго не си спомнях
овала на тялото ти
което рисувах
с тонове и с думи
младостта ни носеше
по течението
и безгрижно плувахме
аз във теб и
ти във мен и
кой ще стигне първи
до брега заветен

Сега плувам сам по
лунната пътека
жълтите листа са
арка над главата ми
студ пронизва иде
безпощадна зимата
струва ми се чувам
твоя дъх над ледника
да ми шепне твоето
име на разсъмванe

 

ПРИЗНАНИЕ НА УСТНИТЕ

По ъгълчетата
на твойте устни
усмивката събужда
сънени трапчинки

Вкусът на топло
лате макиато
още гъделичка
небцето и езика

Неволно докосване
верижно взривява
слънца и галактики
цялата вселена

С червило очертаното
отверстие на Оракула
присвий, дай на езика си
възможност да ме вдиша!

 

ЕСЕННО БЕЗВРЕМИЕ

Лебедово езеро в мъглата
Лодките безшумни
в утринната мараня

Безбрежно

вслушвам се кресчендото на
дивите токачки

листопада
грижливо избягвайки

който тук отеква
като гонг

потрепервам
пред епично застудяване

и дълбоко вдишвам
за последно

Чайникът подсвирва си
тъй весело
на студа напук

Есенно безвремие

 

В ГРАДИНАТА

от клона провисвам
с главата надолу
пускам се и падам
право в тази мрежа
майка ми която
от думи изплете
да завие с нея
моите копнежи

днес дървото рухна
тъй като гласът ми
брадвата на времето
не успя да спре и

дъх на черна почва
трева окосена
висят като призрак
в листната корона
на дърво което
посади баща ми
след смъртта на майка ми

 

КАПУЧИНО 1

млечни айсберги се носят
през капучинирано море
сребърна лъжичка бавно
кафеникавия гръб прорязва
ледените цветя от прозореца
срутват се кристално чисти
в езеро от амарето
сеят пролетни трохички
по наметката на зимата
а под хоризонта слънчев блат

 

В ДУИНО

в дуино ще се срещнем
да поработим
в словната кариера
изсичайки
метафори и тропи
с горелки срички
от старите къщи и
ще преброиме точките
по гърбовете на калинките
какво щяхме да правим
в дуино
ти ме питаш
да поработим
казвам аз
не и да пишем

 

ВОЕННИ ДЕЙСТВИЯ

около пъпа татуирана е
бомбена яма

зърната на гърдите са прободени
с халка – взривател на граната ръчна

а между бузите на дупето
на карабина дулото е втикнато

между бедра набъбва вместо клитор
граната заслепяваща със джипиес

лъскаво седмично телевизионно шоу
разгръща се с развратна простотия
къде, питам ви аз, къде

поне веднъж се възмутихте?!

 

ЗА КАКВО СТАВАШЕ ДУМА ?

когато каин уби авел
ставаше дума за завист

кроманьонецът уби неандерталеца
и причина бе еволюционният подбор

александър пък разбива ксеркса
заради световното господство

хитлер раздели със сталин полша
и това бе първата глобализация

сащ подпали виетнам с напалма
да разучи горските пожари

ал-кайда ще ни ислямизира
с кървав наместо църковен данък

сащ лишиха ирак от култура
заради стопанските аспекти

става дума винаги за интереси
никога за общия консенсус

 

ПОТОК ДАННИ

с боси нозе
да усещаш водораслите
които между пръстите
разделят прилив – отлив
на хоризонта
липсват бутилки
нито ред в стъклото
новината в мрежата
плува невидима
в потока данни
без прилив – отлив

 

ЗАКЛЮЧИТЕЛЕН ХОР

звездата гори
от шестте ъгъла
разпалва стоманене буря през лятото
който седи в масленената горичка не се колебае дълго
още ли кръщаваш
в йордан, йоане?
объркват ли още босите ти следи
в кървавия пясък на юдейската пустиня
твоите ученици
ловци на
души
?

 

СЕНЧЕСТА МЪГЛА

чувствам сянката ти
мъгла нетрайна
в клоните
на плачуща върба
тя улавя слънцето
от листата
свива огнените копия
на пламтящ венец

отчупен от траурните коси
вземам един клон
и подкарвам колелото
по надолнището

САМО ЕДНА ЦЕЛУВКА

ела
дай ми една целувка
една единствена само
за нощта
в която ти ме подлудяваш
с любовния си аромат
оплиташ ме във чувствата си
със свойта необузданост
отне невинността

една целувка
само една единствена
отново да усетя
вкуса на дива мащерка
който лепне
по устните ти
като огнен белег
не от мен

УТРО В ПРИСТАНИЩЕТО

в стоманено усилие
жълта вие се нагоре
черна тропа
нощта
между вантите
безшумно
се къдри сребърната фльонга
към брега
грохотът на тежките мотори
разцепва крясъка на тишината
в утринта
градът пулсира колебливо
очаквайки алармата
на тръгващите шлепове

 

НОЩ  В  ПРИСТАНИЩЕТО

баркас рисува

меадрите по водната повърхност

луната плува неспокойна

в басейна на пристанището

танцуват си светлинните рефлекси

върху хоризонталното вълнение

от далечината

сигнал на рог

а мислите пътуват

през нощта

 

ЛУННА  СВЕТЛИНА

лунен лъч възпява

пред павианите

танците на ливадните треви

в кактуси

мечтае степен вятър

за картини

нарисувани със водни багрила

Превел от немски език

Иван КЕХЛИБАРЕВ          

 

БЕЛЕЖКИ  ЗА  АВТОРА

Талантливият немски лирик Дирк-Уве Бекер  е роден през 1954 г. Завършва инженерни науки и работи няколко години по специалността си. Председател е на Съюза за изкуство ХАЙДЕ. Издал е две стихосбирки: „Танци на душите“ 2002, второ издание 2005г, издателство ГИПФЕЛБУХ и „Каменоломня за думи“ 2006г., издателство ЕЛБАОЛ  Хамбург. Членува в няколко писателски съюза, напр. ЕВРОПЕЙСКИ ЛИТЕРАТУРЕН КРЪГ КАПФЕНБЕРГ, и печата редовно в органа му РАЙБАЙЗЕН.

През 2020 г. Дирк-Уве Бекер получи медала за заслуги на Ордена за заслуги на Федерална република Германия.