Бургас!
Не просто град,
а дом на мечтите,
на изобилието,
на всичкото!
Моят дом!
Бургас!
Безкрайната „Александровска“ улица,
случайните срещи на ъгъла,
ароматът, носещ се от Пекарната там.
Бургас!
Детският глъч до Альошата,
допирът до книгите на Хеликон,
широтата на Тройката и бликащият живот там.
Бургас!
Забързани минувачи за уговорка на Компаса,
смях на пейките до Часовника, чак до небесата.
Бургас!
Чарът на „Богориди“,
историята на Грамофона,
по тротоара -разпръснати книги.
Бургас!
Снимки на Морското казино,
магията на Моста,
летни изложби, музика, кино.
Бургас!
Концерти на Охлюва,
Фестивали на фигури от пясък,
сбъднати детски мечти,
морски отблясък.
Летният театър, „Бургас и морето“ побира!
А Морската градина все кани – на кафе, на по бира.
Бургас!
Красивата Флора
и вълшебството на цветята,
привикват от целия свят хора.
Бургас!
Град на всички краски и нюанси!
Град на свободата!
Град на любовта и топлината!
Бургас!
Цветът на небето,
звукът на чайките,
уютът на морето!
Градът все кани на гости,
а Вятърът тихо нашепва –
„Чакам Ви! Елате при нас!
– Винаги слънчев, Бургас“.
В един миг
В един миг се раждаме.
В един миг се топим.
А съдбата своя вечно
градим ли градим.
В един миг раняваме.
В един миг убиваме.
И цяла вечност не стига,
парченцата да събираме.
В един миг се влюбваме.
В един миг грешим.
И един живот е малко,
мъката да изтърпим.
В един миг забравяме.
В един миг падаме.
И изведнъж решаваме,
че най-лесно е да избягаме.
В един миг оглупяваме.
В един миг си спомняме.
Че човеци сме,
но с крила сме родени.
В един миг прощаваме.
В един миг отлитаме.
В един миг всичко забравяме.
И просто обичаме.
Мразя сбогувания
Мразя гари, летища и сбогувания.
Мразя шума на отпътуващи колелета на куфар.
Мразя прегръдки за „Чао“ и „До скоро“.
Мразя стягащото за гърлото „Ще се видим отново“.
Мразя тежестта на тъгата, когато изпращаш някой любим.
Мразя и вкуса на тишината, в която двамата мълчим.
Мразя усещането на раздяла, което в кожата попива.
Мразя силното чувство на егоизъм, което не спира да прелива-
Защото някой, когото обичаш, си отива, а ти оставаш сам, горкия.
Мразя да махам с ръка, когато силно искам да прегърна.
Мразя, когато искам да кажа хиляди неща, но оставам безмълвна.
„Мразя“ – толкова силен глагол, който избягвам.
И уж винаги чувствата си във любов обличам.
Но, може би мразя всичко това, защото прекалено силно те обичам.
Птица
Можеш ли да хванеш птица,
която не може да лети ?
Ако крилата свои не разперва,
знай – не се брои !
Дори и да я хванеш,
не ще я ти опитомиш.
На провал си ти обречен,
щом към слава се стремиш.
Не искаш да я опознаеш,
да проникнеш в нейната душа.
За тебе не е птица рядка,
а поредната в света.
Искаш да я притежаваш.
Нали ловец си ти голям.
И в клетка я затваряш,
без любов, без срам.
Ала птицата е още малка.
Няма опит във това.
Затова и още бърка
притежанието с любовта.
Ще дойде ден за нея,
ще разпери своите крила.
И ще научи твойта тайна,
че лъгал си я досега.
Че казвал си й толкоз време,
че не може да лети сама.
И отлитайки от тебе,
ще ти даде урок във любовта.
Скитница била Любовта
И няма място за носталгия.
И няма място за тъга.
Та това е приказка за любовта.
А тя винаги, дори след бурята, оставя красота.
Случила, неслучила се,
сбъдната или пък не докрай,
преживяната, неизживяната
и тази минала покрай …
Държащата ни будни,
цяла вечер, до зори,
носещата пеперуди,
онази нежната
и онази, дето ни боли …
Минала, сегашна или предстояща,
доста подранила, леко закъсняла,
дето все на тръни те държи,
но все с усмивка те посреща и изпраща …
Онази, която ни дава криле,
която ни прави най-раними,
онази, дето всички възпяват
и за нея се леят рими след рими …
Видиш ли я нея, чуеш ли нейния глас,
ще разбереш, че си е струвала всяка секунда и всеки късен час.
Ще я познаеш. Ще дойде при теб.
Ще я възпееш в песен, ще й нарисуваш портрет.
И няма място за носталгия.
И няма място за тъга.
Радвай се, че до нея докоснал си се,
защото скитница, казват, била любовта.
Автор: Гергана Георгиева
Гергана Георгиева е на 22 години,
от град Бургас. Последен курс
студентка в Софийски университет, специалност „Социология“. Пише стихотворения от 6-годишна
възраст. Участвала е в различни литературни
и поетични конкурси, като сред
най-големите и постижения са Първо
място в Национален литературен
конкурс „Чудо до поискване“ (2018г.),
Второ място в Национален конкурс
„Познание, което не си се осмелил да
имаш“ (2016г.) и превод на
стихотворвнието на немски език и
излагането му в австрийска
библиотека, Трето място в Национален
конкурс на Светият Синод „Въкресение
Христово“ (2016г.), Отличие на
Министерството на младежта и спорта за написване на есе в Национален конкурс „Моля, уважавай моите права, защото…“ (2016г.). Август 2021г., участва в поетично
четене на организация #ПрочетиМи, за
авторска поезия, където публиката
гласува за своите фаворити и е
избрана на второ място.