Завръщане в Бургас

„Да се завърнеш в бащината къща,

когато вечерта смирено гасне…“

Д.Дебелянов

 

Във тебе съм отново,

аз дълго време скитах.

Душата ми се връща,

покрита със дантела

от бяла морска пяна

със дъх на водорасли.

 

Завърнах се. И бродя,

пронизван от мъглата.

С унесен поглед гледам

прелитащите чайки

над Морското казино.

Възкръснало от пепел.

 

Луната щом изсипе

лъчите си в морето,

прегръщам се с вълните

по златната пътека.

Там горе в небосвода,

звездите се усмихват.

 

Неволно в миг си спомням

за притчата библейска:

При тебе се завърнах,

тъй както оня блуден

се връща при баща си.

И моли той за прошка.

 

Прости, Бургас обичан,

че толкова години

все бях далеч от тебе!

Ще мога ли, кажи ми,

вината да изкупя?!

Животът си отива.

 

Символи

Бургас, ти си град на мечти –

написал бе един поет.

Но… мечтите са реални.

Затова не съм съгласен аз

с този израз вдъхновен.

Защото винаги в Бургас

са много близко покрай мен:

морската градина в лъчезарна пролет,

бялото Казино – чайка преди полет,

морето със вълни игриви,

улиците със жени красиви.

И градският часовник стар,

години спътник и другар.

Там на „Богориди“ той стои,

и без да спира времето брои…

Няма ги и старите файтони,

с капели натруфени кокони.

И франти в старомоден фрак

да скитат в призрачния мрак.

Вече няма го Пандира,

слушаш го, от смях умираш.

Удари неговия сетен час,

остана той легенда на Бургас.

Но живи са бургаските бохеми,

напомнят те за миналото време.

В кръчмите с една надежда гола

спомени удавят в алкохола.

Спомени красиви и лирични,

може би и тъжни, носталгични…

В мъглата чуваш как сирена свири,

и казваш: Тук късмета си аз диря.

Нали защото морските вълни

са люлка на човешките съдби?

 

Бургас

Запазвам спомени за този град,

когато в лунния вечерен миг

оставя златна диря звездопад.

Лети в простора гларус с дрезгав вик.

 

Дочувам в тихия среднощен час

как в унес пеят морските вълни.

И сякаш ми нашепват с нежен глас

любовни думи хубави жени.

 

В крайбрежната градина мрак цари,

пробягват сенки фантастични.

Отгоре гледат светлите звезди,

далеч от мисли прозаични.

 

Бургас – любим и слънчев, свиден град,

роден, израснал край морето.

Ще бъда с тебе винаги богат

там горе, във Небитието.