ОСТРОВА
„Душите ни са острови”
На върха на показалеца на Моста,
протегнал се в измамния Прибой,
обърнал взор на Юг –
към устието на Морето,
в миража на соления Простор,
с тревога търся
отплавал ли е Острова?
Нима и Залива ще го последва
по лунната пътека
след залеза на слънцето?
Къде Пиратите ще крият
легендите на времето?
А Варварите –
къде ще ги посрещаме?
Фара ще намига ли
за обетовани жени,
щом Скалата е прегризла
пъпната си връв?
Черковнато клепало
ще гони ли Сирените
от плитките скали на
Свършеното време?
Нима оглозганият Остров
на женските копнежи
за вечната Итака
лукаво ще изчезне
без спомен за рибарските съпруги?
Отплавал ли е Острова?
Обърнал взор на Юг –
към устието на Морето,
качен на показалеца на Моста,
с тревога бродя в соления Простор
и питам Острова:
Ти имаш ли си котва?
Монолог на една коркова тапа
Копче не могат да ми кажат,
че съм гумена тапичка
за случайно зачепване.
Аз съм от корк, благороден!
Изящно шлифован
по тялото заоблено
с лице – сакрална щампа:
Оригинал, от мястото на събитието.
С вековна мисия:
Да опазя духа в бутилката.
Да пренеса амфора като метафора.
В звездния си час:
да изстрелям екстаза на победителя,
и да отпуша всички тайни
в последната чаша за метресата.
Щом бутилката на раздора
се строши на човешкия боклук,
яхвам вълните на времето.
Доверяват ми се хора, птици, зверове и риби –
не ставам за дъвка
по трасето на безпътицата.
В подходящо гърло
запечатвам духа на времето.
Защото аз съм послание!
И винаги доплувам до бъдещето!
Бъди Скит
Пришпорвай степите на жребия
Опъни лъка на хоризонта
С аркана на очите си
лови лудостта на вятъра
Вържи юздата за съдбата си,
морето – здраво за седлото
Дишай простора на душата си
и пий кумиса на дните си
Бъди Скит
Боговете ще ти вдигнат
клада от звездите
Безкраят ще се моли:
Бъди Скит!
Слънчогледи
Хората обожават слънчогледите
Кланят се на Слънцето от памтивека
Но му изневеряват под сърпа на Луната.
Слънчогледите ослепяват в Залеза!
Загърбват в зелено
алената кръв на деня,
попивана дълго от Здрача…
Слънчогледите не очакват Луната,
не поглеждат измамния й сърп.
С помръкващи лица в оранжево
остават вгледани на Изток.
Слънчогледите заспиват слепи.
Сънуват портокаловия Изгрев
и утрото на свойта огнена Молитва,
защото помнят изначално:
Само слънчевият Бог
ще благослови Пчелата
да оплоди Душите им.
Васил Люцканов
Роден в Бургас на 21.01.1959 г. Завършил бургаската английска езикова гимназия. Следвал „Българска филология” в Алма матер. Ощастливен с първия експериментален курс на специализацията „Културология”, ръководена от покойния проф. Николай Генчев, с лектори професорите Ат. Натев, Д. Аврамов, И. Знеполски, Н. Георгиев, И. Паси, А. Джурова, И. Славов и др. Работил в девет вестника от стажант репортер до главен редактор в продължение на четвърт век и още петнайсет в сферата на медийния маркетинг. Публикувал от „Родна реч” до „Съвременник”.
Дебютирал през 1987 г. със сборника разкази и новели „Обратни влакове”, Библиотека „Смяна”, издателство „Народна младеж”.
След 27 години пауза и залисии в журналистика и нашенски перипетии излиза сборникът с разкази „Душите ни страдат красиво” (2022 г.) – своеобразен цикличен роман с единство на герои и място на действието на историите – късчета тъга и любов към слабите и онеправданите от един неподозиран уличен свят в нашето дигитално всекидневие. Здравка Евтимова написа: „Васил Люцканов, писател, създаващ разкази, ми прилича на онзи човек, който решил да търси самородно злато. Търсил, ровил, намерил златна руда, изкопал забой, извадил самородното злато и накрая изковал от него пръстен. Но този пръстен струва много повече от цената на златото в бижуто, измерено в грамове. Защото в този пръстен е попаднал не само трудът по откриване на златото. Красивото бижу блести преди всичко с майсторството, които човекът, писателят е оставил в това произведение на изкуството. Такива са разказите на Васил Люцканов в „Душите ни страдат красиво“ – истории, които не могат да бъдат забравени. Те са и търсене, и намиране на златната жила на тъгата, но тъкмо майсторството и талантът правят тази книга така ценна.”
През 2024 г. изненадах себе си с „Третото око на Едип” – сборник разкази с черноморски декор и истории без граници.
Член на СБП и на Сдружението на бургаските писатели.
