Архив за етитет: Александър Иванов

Поезия

Поезия от Александър Иванов

*

небрежно паднало е слънцето

и лежи по очи на тротоара

 

макар и на земята

то недостижимо не пречи на никой

 

хората минават през него

но не могат да го стъпчат

 

не от милосърдие

а защото вече не могат да го видят

 

само едно дете е клекнало до него

навива го на пръчка и с ръчичката си

се мъчи да го закачи обратно на небето

 

ДИСЕКЦИЯ НА ТЪГАТА

 

и сянката даже

иска да стане човек

да усети как я

целуват

или какво е да умреш от страх

 

*

хората ходят ниско

ниско по земята

и дали когато облаците

паднат сред тях

ще правят сянка

на птиците в небето

 

ОКТОМВРИ

студен и мрачен

мирише на смърт и поезия

полепнал върху улиците

и тротоарите

за първи път няма кестени

а небето свито на топка

не спира да ни полива със себе си

докато светът отива по дяволите

ни остава само тъгата му

 

*

толкова много тъга

събрана в шепа кости

и едно дете заченато

в сърцето й

което прави опити да се роди

чрез болка

и тя ще бъде майка

освен на него

и на всички меланхолии

които е заровила дълбоко

в себе си

 

НЕЩАСТНАТА ЖЕНА

разхожда в парка

прозрачната си кожа

през нея капе есен

от майка си е наследила самота

а от баща й ято черни гарвани

с едната си ръка ги сочи в небето

а с другата се е вкопчила в смъртта

нещастната жена

вечно

ще разхожда в парка себе си

докато децата продължават да събират кестени

 

Александър Иванов е роден през 1986 г. в гр. София. Средното си образование завършва в 33-та ЕГ „Св. София“. Дипломиран магистър в УНСС, специалност „Международна търговия и развитие“. През 2017 г. Александър Иванов става един от основателите на електронно списание „Нова Асоциална Поезия“.  както и част от редакторския му екип. Организатор и водещ на литературните четения на „Нова Асоциална Поезия“. Негови стихове са публикувани на арабски език в палестинското издание за култура „Алхадас“. През декември 2017 г. излиза дебютната му стихосбирка, озаглавена ‘Изживей ме” (изд. „Фабрика за книги“).