НАДПИС ВЪРХУ КАМЪК

Сега си тръгвам, загърбил морето,
с корабния дневник в моряшката торба. Какво да правя още
на стихналия плаж, с петна от бели ивици по сивкавия пясък,
в началото на зимата –
дълъг бряг, дълъг пясък, обрасъл целият в треви и сухи храсти?
Острите ръбове на северняка дълбаят морето,
дълбаят дюните, дълбаят очите ми
и се качвам, и слизам по сгърбените възвишения –
единственото живо същество, останало в мъглата
на снежните вихрушки.

Сега си тръгвам, макар че тук е моят дом
и споменът лежи на пясъка.

Автор:Марин Маринов

Επιγραφή πάνω σε πέτρα

Τώρα φεύγω
γυρίζοντας την πλάτη μου στην θάλασσα
και με το ημερολόγιο του πλοίου
στο σακίδιο του ναυτικού.
Τι να γυρεύω άλλο
σ”αυτόν το έρημο γιαλό
με άσπρα στίγματα πάνω στην γκρίζα άμμο αντικρίζοντας
πως ο χειμώνας ήδη ξεκινάει;
Μακριες ακτές, η αμμουδιά μακρυά, γεμάτη με ξερά χορτάρια και
εξασθενημένους θάμνους – τι να γυρεύω άλλο;
Με αιχμηρές λεπίδες ο Βοριάς σκαλίζει
την θάλασσα, σκαλίζει τους αμμόλοφους,
σκαλίζει δυνατά τα μάτια μου.
Και ανεβοκατεβαίνω
τα σκυφτά υψώματα –
εγω, το μόνο πλασμα ζωντανό, που εμεινε
μες” στην ομίχλη των χιονοθύελλων.
Φεύγω τώρα
μολονότι
εδώ βρισκόταν πάντοτε το σπίτι μου
και η ανάμνηση
κείτεται στην άμμο…

Превод: Елена Петрова