Месечни архиви: юни 2023

Новини

ОРГАНИЗИРАТ ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС НА ИМЕТО НА ЯНАКИ ПЕТРОВ

Първи национален литературен конкурс на името на Янаки Петров организира Община Средец. Той ще се проведе в две категории – поезия и кратка проза. Жури, чийто състав ще Продължете да четете ОРГАНИЗИРАТ ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС НА ИМЕТО НА ЯНАКИ ПЕТРОВ →

Новини

В БУРГАС „ПОЕТИЧНИ РЕПЛИКИ” ЩЕ РАЗМЕНЯТ ДИАНА САВАТЕВА И КАТЕРИНА СТОЙКОВА

Третото издание на литературния формат „Поетични реплики” ще събере поезията на Диана Саватева /”Капка, изпреварила дъжд”/ и Катерина Стойкова /”Американски деликатес”/. Продължете да четете В БУРГАС „ПОЕТИЧНИ РЕПЛИКИ” ЩЕ РАЗМЕНЯТ ДИАНА САВАТЕВА И КАТЕРИНА СТОЙКОВА →

Поезия

Иван Брегов

ПОСЛЕДНИ НАБЛЮДЕНИЯ

Най-сетне с постоянството на делнично пране
се сгъвам и разгъвам възхитително –
свободен като празно портмоне,
ала прекъсва ме хладилникът –
мучи моторът му – внезапно силен, учестен
и гладен се насища с електричество –
технологичен вид, от нас опитомен,
в домашната си служба е величествен.
И ето ме – стремя се равномерно и унесено
да храня устременото към дисциплина тяло,
да бъда същият човек – изпитвам си ръцете
и в крайна сметка водя своето начало
оттам, където всички верни ученици
уроците си учат – все добри, нахранени,
те пият портокалов сок, вървят в редици,
играят на имоти и замогнати стопани,

накрая оставят зад себе си сметище –
грамада боклуци, курорти и срам,
и тонове, тонове мъртва конфекция,
износила родния им монограм.
Загърбвам дома си и пътят ми скръбен е,
прехвърлил реките с фабричния лов,
и мъртвите складове – риби захвърлени –
издуват кореми с безмитна любов.
Да бъдем дискретни, усмихнати, ведри,
да спрем с тези образи – прах, суета, –
подобно тълпата край градското езеро,
без глупава страст към конкретни неща –
събрана да види живота от клюките –
как замогнати хора трупат успехи,
как правят ремонт и изхвърлят боклука –
вън от техния дом той съвсем не е техен…

А ние, независимо къде и как сме,
каквото и до днес да сме спечелили,
отвъд досадните житейски факти,
да го обърнем на веселие.
Понеже вече съм изпуснал възрастта си за мечти,
понеже вече всичко съм изпуснал –
аз мога безучастно да остана отстрани,
във своите утопии дълбоко да се впусна,
докато нося овехтялото си тяло,
аз без усилие приветствам пораженията,
приемам смисъла им ритуално,
подреждам ги и ги разглеждам с възхищение,
защото днес не се съмнявам –
в мен зрее нуждата да губя,
човекът, вярвам, има право
да бъде съзидателен и тъжен.

Но как да удържа на постоянството –
отново се налага да пътувам –
да умножавам себе си в пространството –
автомобилът по горивото тъгува…
Поемам към крайпътно заведение,
остава да постигна самоличност,
усещане за ежедневна веселост
и ентъртейнмънт във промишлени количества.

 

КРАЙБРЕЖНИ РАБОТИ

Гълъбите надделяват.
Пристигат и прогонват сладкопойните мечтатели,
отнемат им мушиците и градовете населяват –
до таваните… И от стрехите проповядват
насъщните си глупости.
Обмислям гълъбите – опетненото им от мазута оперение.
Врабците съм оставил настрана –
сред птиците, които тук не идват,
залисани сред градските си колебания.
Но гълъбите имат право винаги
над плячката – огризки от нехайните туристи.
Навярно чайките и гларусите са навътре някъде,
към дълбините на морето,
на лов за рибата, която всичко предполага.
Да, гълъбите имат право –
сред хищните подмолности в природата
те винаги успяват, улисани в трохите си…
тъй по-добре от мен
решават въпроса за глада и за смъртта,
избират,
а аз се колебая
сред дребните си размисли и състояния,
залутан в по-добрите намерения,
които никога не водят до решение.

Дори в пределите на зимата се справят гълъбите някак…
животът им отнема сигурните подаяния на лятото
и в своята решителност се връщат
към корените на тревите,
към семена, отскубнати от вятъра.
Те винаги се връщат и успяват.
Аз се колебая.

И ето, край брега мазутните петна спокойно се разстилат
като тревогата ми за врабците, славеите и стърчиопашките,
останали встрани.
И ето, край брега аз имам пясък, камънаци и търпение.
Осмислям камъка –
сродявам се със острата му твърда мъдрост, наситила дланта ми,
която няма да е праведна.
И хвърлям камъка срещу природата на силните.

 

ПРИЧИНИ ЗА НЯКОИ НЕЩА

Ако решиш да се замислиш, ще отложиш всичко,
защото някъде те чака град от скука подреден,
там само куче на покойник би могло да те обикне.
Тук хаосът осмисля. Да, навярно се замисляш,
така обикновено става –
събираш си нещата, заминаваш.
Шофьорът и таксито заговорничат и закъсняват.
По пътя до летището и през квартала
задръстване проточва се като раздяла.
Нещата с тебе се сбогуват, когато се отдалечават:
Ти, мост, от прилива сломен,
тук всеки ден за тебе стъпки съм полагал,
додето на реката ѝ дотегна и прогони
напрегнатите твои форми.
И ето дълго тебе – мъртвия, и мен
течението ни отнася.
И с теб довиждане, дърво – скърби, но тихо,
защото птиците ти отлетяха –
и сянката ти подир тях отслабна.
На работа са вече твойте врани
и ровят кофите за смет – изкарват си прехраната.
Заети са и уличните зверове –
доскорошни пияници и курви,
захвърлени по офиси и по квартири.
А всички богове от данъчните служби
при хората са слезли
те сметка за живота дотук да им потърсят.
Като тревога ме обзема пролетта –
страхувам се от навиците на сланите
да се разплащат през април.
И изоставям топлината си в квартирите,
хотелите, бордеите, избили по лицето на града.
Тук някой личната ми карта разиграва,
живота ми неволно обобщава –
места за раждане, места за смърт,
къде и колко ще остана в мебелираните стаи
за временно живеене срещу заплащане.
Защото аз се състоя от сбора на нещата
между смирение и съпротива:
да нямам дом, да имам само автогари и летища,
и разписания, които да разказвам наизуст
на бледите таксита,
щом дойде време да заспиват.
Такситата са моите настинали деца – тъй жълти и болнави
от скитане в града,
и неповикани от никого да се прибират у дома.
В хотелската ми стая
накрая съм забравен
от грижите, които съм познавал,
от гласовете в автобуса и в квартала.
А нощите едва удържат
страстта в плътта на проститутките.
И всички дни
са топли, но напуснати
като
поевтинелите хотели след събуждане.

 

ДРУГА ВЪЗМОЖНОСТ

най-после с постоянството на седмично пране
се сгъвам и разгъвам
във най-различни състояния – от ведрина до строгата замисленост
Сега пералнята ме сепва, прекъсва ме хладилникът
мучат моторите им силни, равномерни, учестени,
навярно се насищат с електричество и ще заспят
след малко
домашните животни, вързани за своя повод
да не избягат те от коневръза на домашните си служби
Но ето ме, стремя се равномерно и унесено
да бъда същият човек, изпитвам си ръцете –
телата на продуктите измивам
и храня устременото към дисциплина тяло

И в крайна сметка може би ни водят
към мястото, в което подлеците
най-подло доволно нахранени пропускат своя урок,
порастват, работят, трупат имоти
а уж за всички има портокалов сок,
накрая оставят зад гърба си
своето лично сметище:
грамада боклуци, билети,
употребени курорти,
тонове мъртва конфекция

Напускам дома, тръгвам по пътя
какви покрайнини – полета за промишлен лов,
тук складове, издули покриви като обърнали корема риби, ме спират
на края на града
Успяваме да построиме скелети на изчезнали древни видове,
които да обличаме с ламаринена плът
Но нека не се разсейваме с образи
Изисква се да бъдем дискретни
усмихнати и учтиви
без отношение към конкретни неща
както насъбралата се тълпа при крайградското езеро
наблюдава
как
замогнати граждани хвърлят боклука си
правят ремонт, трупат успехи
Независимо къде се намираме
ежедневните действия трябва да бъдат сведени до веселие
един неуморен празник на всяка цена

Понеже вече съм изпуснал възрастта си за мечти
понеже всичко съм изпуснал
аз мога да съм безучастен
и да отглеждам кротко своите утопии
да ги скривам в плътта си
докато посивявам на външен вид
Без никакво усилие приветствам свойте поражения
подреждам ги и ги разглеждам с неприкрито възхищение
защото днес не се съмнявам
не ми е подозрителна потребността от загуби
нито пък правото човек да бъде съзидателен и тъжен
Съвсем не знам какво ме докара дотук
Поемам към крайпътното заведение –
влизам – поръчвам, излизам и тръгвам.
Навярно мога да понеса всичко, но сега

отново се налага да пътувам
да утвърждавам себе си в пространството
Имам път, автомобил и вероятно готов съм
остава да постигна самоличност
и чувството да бъда част от тази ежедневна веселост
дейли ентъртейнмънт
в промишлени количества

 

ЗА ЗЕМЕДЕЛСКОТО ИЗКУСТВО

Но ето и полята ми, посърнали от плевели
и незасяти, и отминати – отложени възможности.
И ето биволите мои гладни – с какво да ги нахраня,
какво да разделя поравно?
Остава моето съмнение на две да им предложа.
Те могат повече от мен.
Не изпитвам подлост, но завиждам
за ясната представа на живота им,
за дните им, лишени от съмнение, и за
децата им – в обора замучали от възторг.
Но нямам син – живота му пред техните копита да положа –
усърдието им отново да изпитам
и верността – след залъка и бича.
Напразно ги обмислям. Самият аз съм несъгласие.
Навярно трябва повече да вярвам
във основанията на нещата – в дълбокия им непорочен замисъл.
Така отпращам мислите си надалеч
или пък надълбоко ги заравям
като котлети във хладилник.
Прощавайте, вежливо е да се говори за смъртта
с неясни и отвлечени понятия
и да се убива с настървение.

Аз трябва де се уверя, че биволите постоянно са заситени
с пейзажите от пътя си, обмислят ли, или пък знаят
отвежда ли смирението там, където води ни и съпротивата.
Тогава ми остава отстъпление пред свободата им.
И да премина сам навътре в пустотата си –
до камъка, до извора, до огъня и до причините
за съществуването или липсата.

Иван Брегов е роден в гр. Бургас през 1986 г. Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“. Живее в гр. София. Автор е на стихосбирките – „Небе в земна рамка“ (2003), отличена с наградата на в-к „Пулс“ на „Южна пролет“ за издаване на последваща стихосбирка – „Разказвач на стихии“ (2004). През 2014 г. излиза „Няма места за сбогуване“ (Изд. „Жанет-45“), отличена със „Золотой Витязь“ (Москва, 2014), а през 2023 г. – „И сърцето тренира своята смърт“ (Изд. „Жанет-45“).

 

 

 

 

 

Новини

“Корабът на сирените” на Александър Секулов ще акостира в Бургас на 8 юни от 18.00 часа.

“Корабът на сирените” на Александър Секулов ще акостира в Бургас на 8 юни от 18.00 часа. Литературната среща с най-новия роман на Секулов ще се състои в Центъра за съвременно изкуство и библиотека, етаж 4. Подзаглавието „Контрареволюционен роман с френски сладкиш“ подсказва, че за пореден път ни чака нещо вълнуващо, като тих бунт, който прескача всички граници в литературата. Разказът смесва класическа романова форма, драматургичен диалог, структура на киносценарий и чиста поезия.
Според журналиста Аделина Радева това е книга за утопиите на глада и за заплахите от богатия улов, за съдбата на слезлите на брега, след като дълго са слушали песента на сирените, за недовършения рай, за премълчаното щастие. Ако изберете тази книга, трябва да знаете, че човек много ще се смее, докато пътува из нейните страници, ще му се прииска пътят му да е далечен и ще заспива с нейната песен, докато я люлее в мислите си.
Александър Секулов е автор на романите „Колекционер на любовни изречения“, „Малката светица и портокалите“, „Господ слиза в Атина“, „Островът“, „Скитникът и синовете“ и „Жена на вятъра“. Издал е поетичните книги „Карти и географии“, „Възхитително и леко“, „Море на живите“ и „Хроники и химни“. Драматург е на Драматичен театър – Пловдив, отличен с награда „Аскеер“ за пиесите „Няма ток за електрическия стол“ (2016), „Дебелянов и ангелите“ (2019) и „Народът на Вазов“ (2022). Носител на националните награди за поезия „Христо Фотев“, „Николай Кънчев“, „Перото“, „Иван Николов“.
Без категория

ПОЕТЪТ АЛЕКСАНДЪР АРНАУДОВ ЩЕ ДАВА АВТОГРАФИ В БУРГАС НА 12 ЮНИ

Запазете си датата 12 юни, понеделник. Тогава в Бургас, КЦ “Морско казино”, ще гостува един от най-актуалните съвременни поети, част от екипа зад електронното списание „Нова асоциална поезия“ за свободна литературна сцена. Безспорният му талант привлича вниманието на четящите от всички възрасти. Александър Арнаудов ще представи последната си книга “Биография на бездната” (ИК Знаци), която обещава философски размисли, омагьосваща кула от думи и чисто човешка емпатия, която превръща местоимението “аз” в “ние”.

Залата е “Петя Дубарова”, от 18.00 часа. Входът е свободен. За “Биография на бездната” редакторът Иван Христов казва: „В тази поезия забравата е родител сред поляни от панелни блокове, под стерилното небе. Докато тишината заеква, ангелите цъфтят, а любовта пръска черепа си в цимента, като гравитация на комета. Животът плюе ръжда, сърцето сменя пола си, дъното е ноев ковчег, самотата е на един свят разстояние. Щастието се предлага само онлайн. „Аз съм смъртта си!” – крещи един глас, който достига до края на бездната. „Но за какво е всичко това?” – ще попита читателят. Отговорът е прост – да те накара да съществуваш!“

„Биография на бездната“ e книга на преосмисляне на ценностите чрез дисекция на корена, родовата памет, детството и двете му лица, травмите, самотата и нейния стоицизъм. Тук болката е празник, границите убиват, а войната е нематериално наследство.“ – Аксиния Михайлова.

„Книга за неутешимостта на съвременния човек, за неговата ранимост и ступор пред грубостта и равнодушието на света, в който живеем, за пътя, който се превръща в лутане, за ранимостта да си различен.“ – Силвия Чолева.

Текст:Анелия Казакова

Поезия

“Позволи ми днес да те обичам” от Добрин Катеров

За последно позволи ми да те имам,

миг тъй сладък и любим,

косите ти през сълзи милвам,

спомен кратък и незабравим.

За последно ръцете ти целувам,

обичай ме, защо мълчиш,

обещавам, утре няма да тъгувам,

ако не успея, моля те да ми простиш.

Позволи ми днес да те обичам
Утре, обещавам, ще си отида!

Автор:Добрин Катеров

Добрин Катеров е на 25 години от Бургас. Той е бивш възпитаник на френската гимназия, завършил е
СУ “Климент Охридски” със специалност ” Връзки с обществеността” .За кратко е изучавал актьорство за куклен театър в НАТФИЗ в класа на проф. Жени Пашова.
В момента е част от актьорския състав на Младежка театрална трупа Бургас с ръководител реж. Румен Велев с десетина роли зад гърба си включително и във френския театър при ГРЕ ” Г. С. Раковски”
От ранна детска възраст започва своите сценични изяви като през годините е участвал във фолклорни танцови формации, училищни спектакли, постановки, водещ на училищни концерти и др.

 

 

 

Новини

Емилия Авгинова за ХVII Международен фестивал „Свято слово“ – Майски срещи на славянските творци

Само преди дни Бургас беше домакин на ХVII Международен фестивал „Свято слово“ – Майски срещи на славянските творци. Фестивалът бе открит на 29 май в Дома на писателя. Продължете да четете Емилия Авгинова за ХVII Международен фестивал „Свято слово“ – Майски срещи на славянските творци →

Критическо четене

Елена Янева за “Срещи с дявола” от Сашко Насев

Книгата на Сашко Насев, носеща това провокативно с многозначността си заглавие, бе представена в рамките на тазгодишното издание на литературния фестивал “Свято слово – майски срещи на славянските творци” в Бургас.
Самата личност Сашко Насев впечатлява с присъствието си – ерудиран и приятелски настроен, колоритен и артистичен – неговият поглед винаги е склонен към леко шеговито, но в същината си мъдро, намигване към света. Човек би очаквал, надзъртайки в богатата му творческа и академична биография, да види някой, настояващ и облягащ се на титли и звания. В случая със Сашко Насев това никак не е така. Той не е от хората, които можеш да предвидиш и поставиш в точни параметри. Същото е и с писането му.


Не бих казала за себе си, че съм неподготвен читател, макар да би ми се искало понякога да избягам от навика на едно “професионално” четене, което занимаващият се с литература несъмнено добива с годините. Естествено бе още преди да разгърна книгата, да свържа заглавието с първите хрумнали ми разработки на този мотив – от Библията, от “Студеното сърце” на Вилхелм Хауф, “Фауст” на Гьоте, Булгаковия “Майстор и Маргарита”. Това само на прима виста, защото не мисля, че още изброявания имат смисъл – така и така темата е вечна. И всъщност винаги интересна.
Какво ново ни предлага обаче като автор Сашко Насев? Защо така семпло нарича книгата си във времена, които търсят абсолютната атракция, скандала, шумотевицата, рекламата?
В един свят, който се превръща все повече в консуматорски и предметен.
Има ли шанс да бъдем нещо повече от тялото си и нуждите му?
Бъдете сигурни в едно – авторът безкомпромисно ще преобърне лиричните ви нагласи!
Сашко Насев използва виртуозно езика и знае много добре какво прави и защо го прави. Заиграва се с диаболичния роман, стъпва върху инструментариума на магическия реализъм, ползва експресията и разпада на постмодернизма – слива и сблъсква стилове от всички нива. Идилични картини абсурдно се преобръщат в гротеска, романтичното изведнъж става сцена от нискобюджетен холивудски трилър, високи философски дилеми получават отговор с нечленоразделно изхъмкване и раблезианско задоволяване на примитивни нужди.
Имах нужда от подобно стъписване. От недоволство. Не – никак не ми хареса човешкото същество и грозните неща, които го заобикалят в прозата на Сашко Насев. Негодувах. Възневидях безсмислието и гротескността на ситуациите, в които живеят героите му. И същевременно прозрях, че така и трябва да бъде.
Всеки търси своя личен изход.
В тази книга няма готови рецепти. Няма дидактика, няма напътствания и добронамерени потупвания по рамото, та драгия читател по живо, по здраво да се успокои, че всичко е окей. Ама никак!
Тази книга изисква усилие. Нашето собствено.
Предполагам, че прочитът ми е твърде личен, но избирам следното – усилието.

Не е тайна, че на Балканите сме вряща и кипяща смес, емоционалното ни свързва повече от рационалното. Любопитно беше да го усетя от първа ръка и да установя, че това ме радва. И доколкото делим едно общо човечество – сме важни за него. В този опредметен, осъден, ограничен от социални и битови условности живот (“чист реализъм” , както казва за втората част от романа си Сашко Насев), има и една поставена отстрани фигура, наблюдаваща ситуацията с лека усмивка. Ние можем да бъдем тази фигура. Да се погледнем обективно и да се посмеем на собствената си трагикомичност.
Но за това, както вече казах – се изисква усилие. И аз като читател и човешко същество избирам него.

Сашко Насев  е от РС Македония. Роден е в 1966 година в Кочани, тогава в Социалистическа федеративна република Югославия, в семейството на Насе Насев, треньор по свободна борба. Завършва обща и сравнителна литература във Филологическия факултет на Скопския университет и драматургия във Факултета по драматични изкуства също в Скопие. Защитава докторска степен във Факултета по драматични изкуства в Скопие и специализира в САЩ. Работи като редактор на културната рубрика на вестник „Студентски збор“ и в Македонската телевизия. В 2018 година става изпълнителен директор на Културно-информационния център в София, България.