Месечни архиви: януари 2023

Проза

Роуз и други вълшебни кръстници от Екатерина Капрова

Кръстниците

Казват, че ако погледнеш бързо зад лявото си рамо, ще видиш Смъртта. Ако погледнеш обаче бързо зад дясното, ще видиш Продължете да четете Роуз и други вълшебни кръстници от Екатерина Капрова →

Критическо четене

Малките дъждовни катарзиси в “Капка, изпреварила дъжд” на Диана Саватева

Винаги съм усещала стихотворенията на Диана Саватева като удивителна сплав между поезията и новините: тази прецизност на езика, това внимателно подбиране на точните думи, така че когато детайлът говори за същината, да не е нарочно търсен ефект, а експлозия на стила. Откривам тази специфика и в новата ѝ книга “Капка, изпреварила дъжд”, където дори всеки отделен стих е като урбанистичен репортаж, но градовете са предимно вътрешни и добавят свят към света.

Още на ниво заглавие си позволявам възможно тълкуване, че философията на случването не е задължително в големите процеси и събития, че частицата от цялото също е отделна вселена. Това микроскопично вглеждане в битието, което по правило толерира играчите на едро, отново потвърждава, че Диана Саватева е прецизен словесен регистратор на “малки изгубени морета в градската пустош”, на тънки, взаимно проникващи пейзажи от модерните времена. Затова и словесният инвентар в тази книга изгражда и мистификации, и малки притчи (“дом ли е или странноприемница”), теории и антидефиниции.

(…) Меря стъпките си
като думи
казани след любовта
Меря думите си
като стъпки
край могили
укротени листопади
Не е трудно да избягаш
Трудно е да задържиш
страстта към бягството

Чета тези стихотворенията и като свидетелства от измъкващото се време. Като разбъркан календар, който отчита не толкова хронологията и класическата подредба, а разлиства страниците си, за да ни напомни, че времето е вътрешно понятие, действие от ярката лекота или тежест на това, което оставяме, преминавайки. Впрочем календарът в книгата е поместен в цикъла “Плачеща райска ябълка”, започва с месец май, завършва с април, но според мен крие и един особен, тринайсети месец, наречен “Изобилие”:

 

Изобилие – плодовете на клонката зад прозореца, от теб
създаден. Плодовете в кошницата – цветно отражение на
всички прекосени сезони.
Само в плодовете зелено и червено, тръпчиво и сладко,
неопитност и зрялост се сливат толкова естествено.
Шарката на живота.
Изобилие – плодовете в сърцата, готови да те следват,
когато си само семе в неоткрита все още Земя.

 

Книгата “Капка, изпреварила дъжда” сякаш тълкува смисловите гравитации на съвремието и чрез заглавията на трите цикъла – “Непрогледна светлина”, “Плачеща райска ябълка” и “Космическа прашинка”, лично за мен тези поетични цикли са своеобразните дялове от философията на Диана Саватева, нейните онтология, гносеология и аксиология, диалектиката ѝ на разговорите с читателя.

 

Дъждовина – така баба наричаше водата, дар от небето.
Завалеше ли, поставяше на двора съд –
да гледа как се пълни, бе една от формите на щастие за нея.
Дъждът е това, което можем да понесем –
кал върху мислите ни или струи,
които отлитат обратно нагоре.

Книгата съдържа и визуални прочити на художника проф. Светозар Бенчев, който споделя, че стиховете на Диана Саватева са много изобразителни – определение, което ме връща към специфичната репортажност в нейните думи. Специално внимание заслужава последният текст в книгата – “Безкрайна поема”. За мен тази поема разказва цялата книга, но накратко. Както капката разказва дъжда, изпреварвайки го. Както талантът разпределя света в себе си, изпреварвайки началата му.

Автор на текста: Йорданка Белева

Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Министерство на културата по програма „Помощ за книгата“.

Ревюто е препубликувано от “Портал Култура”.

* Заглавието е на сайта на Бургаска писателска общност.