Златина Николова

Тя е завършила испанска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Паралелно с испански език учи усилено и английски. Притежава международен сертификат за преподаване на английски като чужд език. Има следдипломна квалификация по японски език и култура, както и международен сертификат за владеенето му. След японския език записва китайски в Институт Конфуций. Явява се на изпит за сертификат, който взима със 100% успеваемост. Покрай испанския тя се занимава и с португалски и италиански. След едно посещение в Дания учи датски около половин година. Покрай заниманията си с йога решава да учи санскрит. “Един от най-интересните езици, които съм учила, е езикът науатъл, който се говори от около 2% от населението на Мексико. От две години участвам и в Polyglot Conference, покрай която се появи интересът ми към есперанто. С няколко думи, животът ми винаги е бил свързан с езици и пътувания. От няколко години управлявам и преподавам в свой езиков център, а в момента съм асистент по английски език в Университет „Проф. д-р Асен Златаров”, сподели Златина Николова.

1. Работите с около десет езика. Всички преводачи твърдят, че един преводач, за да се справя добре, трябва да познава перфектно собствения си език.

Първо, да направим едно уточнение, аз се занимавам повече с преподавателска дейност, отколкото с превод, но съм съгласна с това твърдение. Винаги съм казвала и на моите курсисти и студенти, че за да научат един чужд език, най-важното условие е да познават добре родния си. Още когато бях студентка в първи курс имахме един професор по езикознание, който започна лекциите си с една история за бележит езиковед-полиглот, който боравел с много езици, но когато го питали колко езика владее, неговият отговор бил: „Един, и то едва-едва – и това е родният ми език.“ Когато преподавам, винаги се старая да направя сравнение с българския език, тъй като това е от изключителна важност за учащите, но от друга страна, за да се разбере чуждия език, е нужно да се вникне в културата на съответната страна, да се разбере начина на мислене на местните жители.

2. Преподавате и на хора, които искат да научат български език. Какви са вашите впечатления? Бързо ли го усвояват или се сблъскват с големи трудности?

Да, преподавала съм на хора от различни националности, голямо предизвикателство се оказа. Всеки има различна причина, поради която е решил да изучава нашия език. Не мога да дам обобщение дали бързо го усвояват, но мога да кажа, че имам курсисти, които вече трета година продължават упорито да го изучават от разстояние, въпреки трудностите и въпреки това, че не живеят в нашата страна. Една от тези трудности е, че няма разнообразие от учебни материали по български за чужденци, но може би е разбираемо предвид не толкова голямото търсене.

3. Коя българска книга бихте желали да я направите достъпна на чужд език?

Списъкът би бил доста дълъг, но както вече споменах, аз не се занимавам с превод, така че може би колегите преводачи биха дали по-добър отговор на този въпрос. От доста години колекционирам детски книжки от различни държави в цял свят, написани на всякакви езици и диалекти. Смятам, че детските книжки ни дават много ясна представа за културата, историята, литературата на дадена страна или общност, не само чрез историите в тях, а и чрез илюстрациите. Някои от най-интересните места, от които имам книжки, са Мавриций, Тристан да Куня, Виетнам, Индонезия, Коста Рика, Чили. Около всяка една има история как е пристигнала до мен, кой ми я е изпратил или пък как аз съм си я купила. Започнах всичко да описвам в блог заедно с информация за съответните езици, но все не ми остава време да го довърша. Преди известно време се замислих коя ли българска книжка бих искала да представя в тази колекция… все още не съм намерила отговор.

4. Мит ли е твърдението, че ние българите заучаваме по-лесно чуждите езици?

Не знам дали е мит, но ние българите имаме желание да изучаваме езици. Езиците са ни необходими за учене, работа, за пътувания. От две години участвам в международни срещи на полиглоти и там има хора от всякакви националности с изключително голям интерес към езиците.

5. Боравите с много езици, оттук нататък предстои ли ви ново предизвикателство “да навлезете” в нов езиков идиом?

Аз постоянно навлизам в различни идиоми и това е интересното да учиш езици. Ако ме питате дали смятам да уча нов език, отговорът е ясен – да, разбира се, нямам търпение да намеря подходящия курс (напоследък все по-често онлайн), понеже аз винаги ги уча с учител, използвам и приложения, но само като помощно средство.

“Разказ за многократна употреба” от Николай Фенерски

Разказ за многократна употреба

Тази история, разбира се, може да бъде разказана и много по-накратко, нали се сещате за двете сестри Краткост и Гениалност. Обаче никак нямам желание точно сега да бъда Продължете да четете “Разказ за многократна употреба” от Николай Фенерски

“Да създаваш възможни светове” от Мая Горчева

Да създаваш възможни светове

Понятието за възможни светове като схващане за света влиза в оборота на философската рефлексия в края на епохата, дала начало на Просвещението. За негови точни дата и място на раждане се приема трактатът „Теодицея. Опити върху Добротата на Бог, Свободата на човеците и Произхода на Злото“ от 1710 г. на Готфрид Вилхелм Лайбниц, издаден в Амстердам на френски език (Essais de Théodicée sur la Bonté de Dieu, la Liberté de lHomme, et lOrigine du Mal). Продължете да четете “Да създаваш възможни светове” от Мая Горчева

Паул Целан в превод на Емануил А. Видински

Възхвала на далечността (1948)

В извора на очите ти
живеят мрежите на рибарите от езерото на лудостта.
В извора на очите ти
морето изпълнява своето обещание. Продължете да четете Паул Целан в превод на Емануил А. Видински