ЗДРАВЕЙ, МАРИЯ! И СБОГОМ!        

Познавах Кирчо от контейнерите за боклук, покрай които минавах всяка сутрин. Преди осем сутринта по улицата няма никой. Той внимателно изравяше с пръчка нещо отвътре, Продължете да четете Владимир Шумелов →

БРЪСНАРНИЦАТА

Днес, братче, се поразтъпках до пощата, хем да свърша някоя-друга работа, хем да си побъбря с някого, че там пò се навъртат хора – я за получаване на пенсии, я да пратят някое колетче. На връщане реших да мина по обиколната улица, да се поразгледам, да видя какво е, що е положението из селото, Продължете да четете От сборника с разкази „ПРИЗРАЧНИТЕ КЪЩИ”, Мина КРЪСТЕВА →

Тази есен паламуд не се яви. Някои стари рибари твърдяха, че това се дължи на дълго продължилото сухо време, обхванало страната. Други следваха древното поверие за плодовитостта на орехите или преданието, че тези пасажи се появяват през седем години, като не спираха да търсят нови знаци от природата. Сафридът започна да слиза от дълбочините и да Продължете да четете Шабловия кой →

Из цяла Чехия, още към края на август, украсяват витрините на магазините, кафенетата и ресторантите с различни по форма и цвят тикви. На какви ли не тикви си нагледах – малки, големи, пъстри. Цветовете варират от топло жълто до ярко оранжево, червеникаво, бяло, сиво. Различни шарки има по Продължете да четете Как да приготвим крем супа от тиква →

Трудно е, все пак, за разбиране защо човек трябва да носи тегобите на други животи, да носи тъгата на други хора, които са отминали или даже не познава, да обиква скръбта, когато тя отмахва паяжините на забравата с меланхолните си пръсти и ни достига, тази кръвна памет, Продължете да четете АЛИЛУЯ, ДО →

Разказ от Иван Сухиванов Продължете да четете Пепелникът →

Откъс от романа “Мястото ЯНТАРА”, 2020

… В зимната гора мирише на сняг, на кошути и на елени с вледенени рога. Толкова е чисто наоколо, че на жената й се завива свят. Сама е насред вселената. Мъжът се е отдалечил с едрите си крачки и наоколо е бездънна тишина, затова пропукването на скрежа върху клончетата на дърветата понякога й прилича на изстрел и тогава тя без да иска приклеква за миг. Върви, повдига краищата на палтото си и се опитва да крачи в дълбоките стъпки, които мъжът е оставил след себе си. Поспира, души въздуха. Долавя далечен мирис на дим, нейният човек е стигнал колибата и е запалил огъня в огнището. Началото на ноември е, но в планината зимата се е настанила властно и навярно така ще бъде докъм края на март, когато изпод снега ще зазвънят като стъклени първите кокичета. Продължете да четете В ЗИМНАТА ГОРА →

Погледът ми спира върху инкрустираните на хоризонта върхари, плъзва се по грубите линии на паважа и тръгва. Аз вървя след погледа си, преметнал през ръка палтото, а в дланта ми се поти дръжката на малък предмет. Продължете да четете Когато силуетите не свирят на тромпет →