Архив на категория: Проза

В ЗИМНАТА ГОРА

Откъс от романа “Мястото ЯНТАРА”, 2020

… В зимната гора мирише на сняг, на кошути и на елени с вледенени рога. Толкова е чисто наоколо, че на жената й се завива свят. Сама е насред вселената. Мъжът се е отдалечил с едрите си крачки и наоколо е бездънна тишина, затова пропукването на скрежа върху клончетата на дърветата понякога й прилича на изстрел и тогава тя без да иска приклеква за миг. Върви, повдига краищата на палтото си и се опитва да крачи в дълбоките стъпки, които мъжът е оставил след себе си. Поспира, души въздуха. Долавя далечен мирис на дим, нейният човек е стигнал колибата и е запалил огъня в огнището. Началото на ноември е, но в планината зимата се е настанила властно и навярно така ще бъде докъм края на март, когато изпод снега ще зазвънят като стъклени първите кокичета. Продължете да четете В ЗИМНАТА ГОРА

Когато силуетите не свирят на тромпет

Погледът ми спира върху инкрустираните на хоризонта върхари, плъзва се по грубите линии на паважа и тръгва. Аз вървя след погледа си, преметнал през ръка палтото, а в дланта ми се поти дръжката на малък предмет. Продължете да четете Когато силуетите не свирят на тромпет