Из сборника ОТЛОМКИ ОТ ДУМИ, издателство “ebaol” Хамбург

от погледите
скрит си
не ще те
назоват
не се описваш
с думи
не се изпяваш
с тон
в градината на дзен си
в лехата отпечатък
предчувствие което
в роса се утаява
ах перли на душата
храна за ранни птици

СЕНКИ

Името ти викам
в сенки на дъбрави
дълго не си спомнях
овала на тялото ти
което рисувах
с тонове и с думи
младостта ни носеше
по течението
и безгрижно плувахме
аз във теб и
ти във мен и
кой ще стигне първи
до брега заветен

Сега плувам сам по
лунната пътека
жълтите листа са
арка над главата ми
студ пронизва иде
безпощадна зимата
струва ми се чувам
твоя дъх над ледника
да ми шепне твоето
име на разсъмванe

 

ПРИЗНАНИЕ НА УСТНИТЕ

По ъгълчетата
на твойте устни
усмивката събужда
сънени трапчинки

Вкусът на топло
лате макиато
още гъделичка
небцето и езика

Неволно докосване
верижно взривява
слънца и галактики
цялата вселена

С червило очертаното
отверстие на Оракула
присвий, дай на езика си
възможност да ме вдиша!

 

ЕСЕННО БЕЗВРЕМИЕ

Лебедово езеро в мъглата
Лодките безшумни
в утринната мараня

Безбрежно

вслушвам се кресчендото на
дивите токачки

листопада
грижливо избягвайки

който тук отеква
като гонг

потрепервам
пред епично застудяване

и дълбоко вдишвам
за последно

Чайникът подсвирва си
тъй весело
на студа напук

Есенно безвремие

 

В ГРАДИНАТА

от клона провисвам
с главата надолу
пускам се и падам
право в тази мрежа
майка ми която
от думи изплете
да завие с нея
моите копнежи

днес дървото рухна
тъй като гласът ми
брадвата на времето
не успя да спре и

дъх на черна почва
трева окосена
висят като призрак
в листната корона
на дърво което
посади баща ми
след смъртта на майка ми

 

КАПУЧИНО 1

млечни айсберги се носят
през капучинирано море
сребърна лъжичка бавно
кафеникавия гръб прорязва
ледените цветя от прозореца
срутват се кристално чисти
в езеро от амарето
сеят пролетни трохички
по наметката на зимата
а под хоризонта слънчев блат

 

В ДУИНО

в дуино ще се срещнем
да поработим
в словната кариера
изсичайки
метафори и тропи
с горелки срички
от старите къщи и
ще преброиме точките
по гърбовете на калинките
какво щяхме да правим
в дуино
ти ме питаш
да поработим
казвам аз
не и да пишем

 

ВОЕННИ ДЕЙСТВИЯ

около пъпа татуирана е
бомбена яма

зърната на гърдите са прободени
с халка – взривател на граната ръчна

а между бузите на дупето
на карабина дулото е втикнато

между бедра набъбва вместо клитор
граната заслепяваща със джипиес

лъскаво седмично телевизионно шоу
разгръща се с развратна простотия
къде, питам ви аз, къде

поне веднъж се възмутихте?!

 

ЗА КАКВО СТАВАШЕ ДУМА ?

когато каин уби авел
ставаше дума за завист

кроманьонецът уби неандерталеца
и причина бе еволюционният подбор

александър пък разбива ксеркса
заради световното господство

хитлер раздели със сталин полша
и това бе първата глобализация

сащ подпали виетнам с напалма
да разучи горските пожари

ал-кайда ще ни ислямизира
с кървав наместо църковен данък

сащ лишиха ирак от култура
заради стопанските аспекти

става дума винаги за интереси
никога за общия консенсус

 

ПОТОК ДАННИ

с боси нозе
да усещаш водораслите
които между пръстите
разделят прилив – отлив
на хоризонта
липсват бутилки
нито ред в стъклото
новината в мрежата
плува невидима
в потока данни
без прилив – отлив

 

ЗАКЛЮЧИТЕЛЕН ХОР

звездата гори
от шестте ъгъла
разпалва стоманене буря през лятото
който седи в масленената горичка не се колебае дълго
още ли кръщаваш
в йордан, йоане?
объркват ли още босите ти следи
в кървавия пясък на юдейската пустиня
твоите ученици
ловци на
души
?

 

СЕНЧЕСТА МЪГЛА

чувствам сянката ти
мъгла нетрайна
в клоните
на плачуща върба
тя улавя слънцето
от листата
свива огнените копия
на пламтящ венец

отчупен от траурните коси
вземам един клон
и подкарвам колелото
по надолнището

САМО ЕДНА ЦЕЛУВКА

ела
дай ми една целувка
една единствена само
за нощта
в която ти ме подлудяваш
с любовния си аромат
оплиташ ме във чувствата си
със свойта необузданост
отне невинността

една целувка
само една единствена
отново да усетя
вкуса на дива мащерка
който лепне
по устните ти
като огнен белег
не от мен

УТРО В ПРИСТАНИЩЕТО

в стоманено усилие
жълта вие се нагоре
черна тропа
нощта
между вантите
безшумно
се къдри сребърната фльонга
към брега
грохотът на тежките мотори
разцепва крясъка на тишината
в утринта
градът пулсира колебливо
очаквайки алармата
на тръгващите шлепове

 

НОЩ  В  ПРИСТАНИЩЕТО

баркас рисува

меадрите по водната повърхност

луната плува неспокойна

в басейна на пристанището

танцуват си светлинните рефлекси

върху хоризонталното вълнение

от далечината

сигнал на рог

а мислите пътуват

през нощта

 

ЛУННА  СВЕТЛИНА

лунен лъч възпява

пред павианите

танците на ливадните треви

в кактуси

мечтае степен вятър

за картини

нарисувани със водни багрила

Превел от немски език

Иван КЕХЛИБАРЕВ          

 

БЕЛЕЖКИ  ЗА  АВТОРА

Талантливият немски лирик Дирк-Уве Бекер  е роден през 1954 г. Завършва инженерни науки и работи няколко години по специалността си. Председател е на Съюза за изкуство ХАЙДЕ. Издал е две стихосбирки: “Танци на душите” 2002, второ издание 2005г, издателство ГИПФЕЛБУХ и “Каменоломня за думи” 2006г., издателство ЕЛБАОЛ  Хамбург. Членува в няколко писателски съюза, напр. ЕВРОПЕЙСКИ ЛИТЕРАТУРЕН КРЪГ КАПФЕНБЕРГ, и печата редовно в органа му РАЙБАЙЗЕН.

През 2020 г. Дирк-Уве Бекер получи медала за заслуги на Ордена за заслуги на Федерална република Германия.

 

 

 

Чужди танци

Лаят на чуждите танци изстива в прегръдката на погледа,

разсича утробата, от която се ражда само стихомор*. Продължете да четете Стефан Марковски →

Тя е завършила испанска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Паралелно с испански език учи усилено и английски. Притежава международен сертификат за преподаване на английски като чужд език. Има следдипломна квалификация по японски език и култура, както и международен сертификат за владеенето му. След японския език записва китайски в Институт Конфуций. Явява се на изпит за сертификат, който взима със 100% успеваемост. Покрай испанския тя се занимава и с португалски и италиански. След едно посещение в Дания учи датски около половин година. Покрай заниманията си с йога решава да учи санскрит. “Един от най-интересните езици, които съм учила, е езикът науатъл, който се говори от около 2% от населението на Мексико. От две години участвам и в Polyglot Conference, покрай която се появи интересът ми към есперанто. С няколко думи, животът ми винаги е бил свързан с езици и пътувания. От няколко години управлявам и преподавам в свой езиков център, а в момента съм асистент по английски език в Университет „Проф. д-р Асен Златаров”, сподели Златина Николова.

1. Работите с около десет езика. Всички преводачи твърдят, че един преводач, за да се справя добре, трябва да познава перфектно собствения си език.

Първо, да направим едно уточнение, аз се занимавам повече с преподавателска дейност, отколкото с превод, но съм съгласна с това твърдение. Винаги съм казвала и на моите курсисти и студенти, че за да научат един чужд език, най-важното условие е да познават добре родния си. Още когато бях студентка в първи курс имахме един професор по езикознание, който започна лекциите си с една история за бележит езиковед-полиглот, който боравел с много езици, но когато го питали колко езика владее, неговият отговор бил: „Един, и то едва-едва – и това е родният ми език.“ Когато преподавам, винаги се старая да направя сравнение с българския език, тъй като това е от изключителна важност за учащите, но от друга страна, за да се разбере чуждия език, е нужно да се вникне в културата на съответната страна, да се разбере начина на мислене на местните жители.

2. Преподавате и на хора, които искат да научат български език. Какви са вашите впечатления? Бързо ли го усвояват или се сблъскват с големи трудности?

Да, преподавала съм на хора от различни националности, голямо предизвикателство се оказа. Всеки има различна причина, поради която е решил да изучава нашия език. Не мога да дам обобщение дали бързо го усвояват, но мога да кажа, че имам курсисти, които вече трета година продължават упорито да го изучават от разстояние, въпреки трудностите и въпреки това, че не живеят в нашата страна. Една от тези трудности е, че няма разнообразие от учебни материали по български за чужденци, но може би е разбираемо предвид не толкова голямото търсене.

3. Коя българска книга бихте желали да я направите достъпна на чужд език?

Списъкът би бил доста дълъг, но както вече споменах, аз не се занимавам с превод, така че може би колегите преводачи биха дали по-добър отговор на този въпрос. От доста години колекционирам детски книжки от различни държави в цял свят, написани на всякакви езици и диалекти. Смятам, че детските книжки ни дават много ясна представа за културата, историята, литературата на дадена страна или общност, не само чрез историите в тях, а и чрез илюстрациите. Някои от най-интересните места, от които имам книжки, са Мавриций, Тристан да Куня, Виетнам, Индонезия, Коста Рика, Чили. Около всяка една има история как е пристигнала до мен, кой ми я е изпратил или пък как аз съм си я купила. Започнах всичко да описвам в блог заедно с информация за съответните езици, но все не ми остава време да го довърша. Преди известно време се замислих коя ли българска книжка бих искала да представя в тази колекция… все още не съм намерила отговор.

4. Мит ли е твърдението, че ние българите заучаваме по-лесно чуждите езици?

Не знам дали е мит, но ние българите имаме желание да изучаваме езици. Езиците са ни необходими за учене, работа, за пътувания. От две години участвам в международни срещи на полиглоти и там има хора от всякакви националности с изключително голям интерес към езиците.

5. Боравите с много езици, оттук нататък предстои ли ви ново предизвикателство “да навлезете” в нов езиков идиом?

Аз постоянно навлизам в различни идиоми и това е интересното да учиш езици. Ако ме питате дали смятам да уча нов език, отговорът е ясен – да, разбира се, нямам търпение да намеря подходящия курс (напоследък все по-често онлайн), понеже аз винаги ги уча с учител, използвам и приложения, но само като помощно средство.

Възхвала на далечността (1948)

В извора на очите ти
живеят мрежите на рибарите от езерото на лудостта.
В извора на очите ти
морето изпълнява своето обещание. Продължете да четете Паул Целан в превод на Емануил А. Видински →

София, 10 август 1893 г.

Скъпа приятелко,

Непрекъснато чаках първия хубав ден, „за да отида” да ви видя в Княжево. Но кой знае дали някога ще дойде! А трябва все пак да ви благодаря за милото писмо, което толкова ме развълнува! Красноречивостта на стила му със сигурност би ме съблазнила, ако не бях употребила, за съжаление, всичките си украшения в София, тъй че не ми останаха никакви за Княжево… Имам под ръка само шалчета, та ако някога ви потрябват, телеграфирайте, те са на ваше разположение.

На село да ви бъда отново съседка, да прекарвам следобедите с моята скъпа Лидия, това би било прекалено хубаво, следователно – неосъществимо.

Вчера, четейки една статия в “La Revue des Deux Mondes”, многократно се връщах на  тези няколко реда, които ви цитирам: „Този въздух, който нежно облива лицата ни по всяко време, това е целият минал живот, това са безбройните съществувания, това са предшествениците ни, както и мъртъвците, които жалеем; сега те са част от самите нас, която утре ще продължи своя път на непрестанна метаморфоза, преминавайки от един организъм в друг без избор и без разлика до деня, в който нашата планета бъде мъртва и субстанцията на всичко, което е било живо, се върне в изстиналата земя, гигантска гробница, която мълчаливо и печално ще се търкаля из безкрайните глъбини на угасналото небе.”[1]

Това четиво ме накара дълго да размишлявам, след което си казах: кой знае дали въздухът, който милва лицето ми в този момент, не е диханието на онези, които обичам! Защо да се безпокоя, когато ги имам до себе си? Тук спирам. Довиждане все пак! Изпращам ви въдушна целувка. Мара.

/НА БАН ф. 11к, оп. 5, а. е. 334, л. 1/

Автор: Юлиан Жилиев

Юлиан Стефанов Жилиев е български литературен критик и преводач от френски език. Роден през 1957 година в София. Завършва българска филология в Софийския университет през 1982 година. В литературната периодика са издавани негови критически текстове и преводи от френски, английски и руски език. Превежда на български език книги на Марсел Пруст, Маргьорит Юрсенар, Еманюел Пагано и Пиер Клосовски. Преподава български език на чуждестранни студенти в Технически университет – София.

Пълният текст, може да прочетете тук:ПИСМА НА МАРА БЕЛЧЕВА ДО ЛИДИЯ ШИШМАНОВА

АНА БУНТЕСКА, РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ

Ана Бунтеска е известна македонска поетеса. Родена е през 1972 година в гр. Скопие. Икономист по образование. Работи като борсов сътрудник за търговия и надзор, а също така и като водещ на рубрика в „Женски магазин“.“ Член на Дружеството на македонските писатели. Автор е на 7 книги – 4 Продължете да четете АНА БУНТЕСКА, РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ →

АЛИЦИЯ МАРИЯ КУБЕРСКА

 Алиция Мария Куберска (родена през 1960 г. в Швебоджин) – полска поетеса, писателка, журналистка, издател, преводач. Лауреат на много литературни конкурси.

член на Асоциацията на полските автори (2-ри клон във Варшава) от 2011 г., а от 2017 г. на IWA Bogdani (Албания). Той Продължете да четете АЛИЦИЯ МАРИЯ КУБЕРСКА →

АГНЕШКА ЯЖЕМБОВСКА, ПОЛША

Агнешка Яжембовска – известна полска поетеса, лауреат на престижни конкурси. Родена е през 1959 година в Шерадз. Представителка на Литературния кръг “Анима” и Неформалния кръг „Poeci Po Godzinach”, почетен член на Яновски литературен кръг. Автор на много книги, сред които Продължете да четете АГНЕШКА ЯЖЕМБОВСКА, ПОЛША →

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ

Когато вали
не си нося чадър.
Струва ми се недостойно
да се пазя
от пределно ясното. Продължете да четете Кики Димула в превод на Елена Янева →

Саша ЧОРНИ
Прав ти път
(из сборника “Войнишки приказки”) Продължете да четете Прав ти път →