Благодарност

Блести рудата като преспи сняг

и само виждаш в рудничния мрак

тънък лъч един  от светлина. Продължете да четете Веселин Аврамов →

Езичница

Пред Бога на ЖИВОТА

нищо нямам.

Това, което ми е дал,

е евтината дреха за душата ми. Продължете да четете Татяна Йотова →

ДОКАТО ПИЯ КАФЕ

Гладната мравка в захарницата

едва ли знае, че захарта е вредна.

Там тя е намерила и спасение, и насита. Продължете да четете Елка Василева →

Възпоменателно

на Христо Фотев

Поете, приживе не успях да ти кажа, Продължете да четете Константин Корадов →

Из „Писано върху вода“

*

… Ако поезията е живот,

отвъд реалния и зримия, Продължете да четете Роза Боянова →

ДА СЪМ

Ти отмина…

 Сякаш сън,

сякаш сняг, Продължете да четете Веселин Веселинов →

ПЕПЕЛЯШКА

(По Шарл Перо)

Младостта си тръгва в полунощ,

без никой да я види – като Пепеляшка: Продължете да четете Роза Максимова →

РУМЕН ДЕНЕВ

НОЩЕН ОСТРОВ

Това е сън, разбира се,

но как да различа действителност от сън? Продължете да четете “Нощен остров” от Румен Денев →

невъзможност

да избягам

да се скрия някъде

за да не срещна злото Продължете да четете “Невъзможност”, стихове от Живка Иванова →

…

Винаги ще те наричам „моя град“,

заради естествения дъх на водорасли,

идващ от морето, Продължете да четете Милка Стоянова →