Архив на категория: Поезия

Поезия

Даниела Андоновска-Трайковска

ИЗРОНЕНИ ДУМИ

Изтърсих трошици от чаршафа
и не забелязах, че съм изронила
и думите
…
А когато после мисълта ми потъна в гърлото
в родилните болки и в небето затворено
видях че врабчетата с пълни стомахчета
и клюнчета насън са отпуснати
в една линия дремят
на която небе и земя се допират
в безконечен брой точки

ЧОВЕШКИ КАПКИ

искам да седна до прозореца
и цяла вечност да гледам
в размноженото Боже лице
което цеди се капка по капка
по стъклената душа на човека

ЕЛЕКТРОННА СПИРАЛА

нашите гени са само ларви в безкрайно море,
в което спят кодовете на времето
с електронна спирала
живота заробваме,
а той и така си умира по веднъж в месеца
в кръв и стомашни болки,
на това място издигаме гроб
без надпис,
защото никой не иска да знае
къде е погребан животът му,
нито къде вече няма живот,
защото по-лесно живеем така,
когато не знаем, че животът ни вече умрял е
ние сме зомбита с илюзията за Бог
сред човечество от единици и нули
разбуди в нас времето, Боже,
пусни ни да тичаме в реката още веднъж,
преди да се върнем във къщи

ЕЛЕКТРОННА ЛЮБОВ

от витрината на желанията днес любовта се продава,
в Книгата с маски, където всеки си има селфи
с duck face на отчаяние,
като поп-ъп на меланхоличното всекидневие,
в общество, в което може да се купи всичко
само за 299 денара и където всичко е с 50% намаление,
а само душата е наистина обезценена

СИНУС: приказка за дробната черта

1.
думите които не си казваме
летят над главите ни
като празни облачета над дробна черта
над къщата без гласни връзки
над страната която никога не я показваме
ако и да я гледаме в очите
2.
думите които премълчаваме
искаме наведнъж да изречем
но се плашим че ще ни вземат
това което никога не е било наше
3.
думите които закопаваме
един ден ще проговорят и ще ни обърнат гръб
и всеки от нас ще си замине в своето време
за да разкаже по свой начин приказката
със свои думи и със своя кръв
и няма да можем да излезем от нея
над дробната черта – тя
под дробната черта – ние
затворени в триъгълника на своето раждане
4.
един ден като гръм ще ни удари
приказката с нашите лица
така слепи и глухи
наистина не знаем къде живеем
наяве или пък насън
5.
един ден и думите които не носим под езика
ще ни отмъстят ще ни изплюят като камъче
и ще ни забравят
а приказките ще живеят в други лица
които няма един-друг да се убиват
та да живее в тях смъртта
и тогава отново ще се измислим
скрити в облачета
над дробните черти и немите триъгълници
всички даже и не научихме
че не трябва смъртта да убиваме
с ГМО със замразени яйцеклетки
и запазени сперматозоиди
…………………..

превод: Елка Няголова

Даниела Андоновска-Трайковска
Родена е през 1979 г.в Битола, Република Северна Македония. Поет, белетрист, редактор в списания, литературен критик, доктор на науките и редовен професор по методика на езика и литературата в Педагогическия факултет на Университета „Св. Климент Охридски“ в Битола. Акредитиран ментор на докторски студии с над 100 научни публикации, участник в значими международни образователни и научни проекти. Съосновател е на Университетския литературен клуб и инициатор за създаването на Центъра за литература, изкуство, култура, ораторство и език, където активно работи и по проекти от областта на литературата. Член е на Дружеството на писатели на Македония (ДПМ) и на Битолския книжовен кръг (БКК), както и на Македонското научно дружество (МНД) – Битола, където е председател на Редакционния съвет. Главен редактор на списанието „Раст“, редактор на списанията „Современи дијалози“ и „Книжевни елементи“. Има пуликувани книги с поезия: „Дума за думата“ (в съавторство със Златко Жоглев и Гордана Стояноска), „Поема за маргините“ (с Гордана Стояноска), „Черна точка“, „Следи от стъпки“, „Три“, „Къщата на контрастите“, „Електронна кръв“, сборник с разкази „Кафе, чай и червено небе“, Преведена е на много езици. Включена е в редица литературни списания и антологии. Лауреат на няколко значими национални и международни награди.

Поезия

Бургаският поет Марин Маринов представи стихосбирката си “Осем такта тишина” в ефира на БНР

В неделя бургаският поет Марин Маринов гостува в ефира на БНР в знаковото предаване “Гларуси и шамандури” на Георги Янакиев, имащо много широка слушателска аудитория. Там той говори за книгата си “Осем такта тишина”. Стихосбирката беше отличена с националната награда на конкурса за поезия „Христо Фотев“ през 2021 година.
Тук може да чуете целия разговор от предаването.

 

Поезия

Поезия от Александър Иванов

*

небрежно паднало е слънцето

и лежи по очи на тротоара

 

макар и на земята

то недостижимо не пречи на никой

 

хората минават през него

но не могат да го стъпчат

 

не от милосърдие

а защото вече не могат да го видят

 

само едно дете е клекнало до него

навива го на пръчка и с ръчичката си

се мъчи да го закачи обратно на небето

 

ДИСЕКЦИЯ НА ТЪГАТА

 

и сянката даже

иска да стане човек

да усети как я

целуват

или какво е да умреш от страх

 

*

хората ходят ниско

ниско по земята

и дали когато облаците

паднат сред тях

ще правят сянка

на птиците в небето

 

ОКТОМВРИ

студен и мрачен

мирише на смърт и поезия

полепнал върху улиците

и тротоарите

за първи път няма кестени

а небето свито на топка

не спира да ни полива със себе си

докато светът отива по дяволите

ни остава само тъгата му

 

*

толкова много тъга

събрана в шепа кости

и едно дете заченато

в сърцето й

което прави опити да се роди

чрез болка

и тя ще бъде майка

освен на него

и на всички меланхолии

които е заровила дълбоко

в себе си

 

НЕЩАСТНАТА ЖЕНА

разхожда в парка

прозрачната си кожа

през нея капе есен

от майка си е наследила самота

а от баща й ято черни гарвани

с едната си ръка ги сочи в небето

а с другата се е вкопчила в смъртта

нещастната жена

вечно

ще разхожда в парка себе си

докато децата продължават да събират кестени

 

Александър Иванов е роден през 1986 г. в гр. София. Средното си образование завършва в 33-та ЕГ „Св. София“. Дипломиран магистър в УНСС, специалност „Международна търговия и развитие“. През 2017 г. Александър Иванов става един от основателите на електронно списание „Нова Асоциална Поезия“.  както и част от редакторския му екип. Организатор и водещ на литературните четения на „Нова Асоциална Поезия“. Негови стихове са публикувани на арабски език в палестинското издание за култура „Алхадас“. През декември 2017 г. излиза дебютната му стихосбирка, озаглавена ‘Изживей ме” (изд. „Фабрика за книги“).