Архив на категория: Поезия

Поезия

Роза Боянова за „Дръвче зад прозореца“ от Милка Стоянова

Роза Боянова  за

“Дръвче зад прозореца”, издателство “Знаци”, Бургас, 2023

на представянето на стихосбирката на Милка Стоянова Продължете да четете Роза Боянова за „Дръвче зад прозореца“ от Милка Стоянова →

Поезия

Аксиния Михайлова: Слово при откриването на Есенните литературни празници в Бургас 2023

Поезията – ключ за разбиране на света

От философския трактат на Аристотел За поетическото изкуство, писан през 4 век пр.н.е ,  през Ars Poetica, върху Продължете да четете Аксиния Михайлова: Слово при откриването на Есенните литературни празници в Бургас 2023 →

Поезия

Елка Василева

ДИВЕРТИМЕНТО

Докато той се люби с китарата

си представям ябълката

обърнала румения си лик

към пътеката към дома.

Звуците щипят

и искам да изохкам

точно сега,

защото болката

се влива някъде надълбоко

и всъщност

боли като песен….

Ще тръгна тихо,

без да ме усетят щурците…

И когато пристигна,

ще целуна ябълката,

преди да я откъсна.

 

ЕЛЕГИЧНО

Шушне вятърът

в листата на крайречните дървета.

Скоро ще разкажат

последната лятна приказка.

Щом я чуя

ще заспя с отворени очи

и затворени очаквания.

Ще спя толкова,

колкото ти трябва

да ме завърнеш.

После

ще се създаваме отново

в кръговрата на неповторимите

повторения.

 

СБОГУВАНЕ С ЛЯТОТО

Животът ни

бе пълен със сбогуване.

Не помним всяко

и не ги брояхме.

Но никога не мога да забравя

когато се сбогувахме

със лятото.

Сбогувахме се и с морето

винаги

когато се наливаха смокините

с оная ароматна жарка сладост.

Смокините…

Как обожавах тънката им кожица,

която се полепваше по пръстите,

по устните,

по зъбите…

Целувките ни

пазеха вкуса им

и винаги си пожелавахме да бъдем

отново при нозете им лъщящи,

когато се изпълваха със сокове

и млечните им сълзи ни изгаряха.

Сбогуването…

Неговият смисъл

е може би единствено в очакване

на следващите

срещи и вълнения.

Отново при морето и смокините

със тяхното невинно съвършенство

затворило кръга на битието

в утробата им

сладостно очакваща.

И искаща,

и знаеща

и помнеща.

 

ПОНЯКОГА

Крия се в лабиринта

от думи понякога.

Правя си леговище от тези,

които спасявам.

Забравените думи

спасяват мен.

Затова ги търся –

да ми открият смисъла,

да заживеят отново…

И благодарно

да изтъкат нишката,

която води към чистия бряг

за споделяне.