Тиранията на лятото
Една змия съблича кожата си пред вратата
и влиза в къщата незабелязана. Продължете да четете Антонина Георгиева
Тиранията на лятото
Една змия съблича кожата си пред вратата
и влиза в къщата незабелязана. Продължете да четете Антонина Георгиева
ДА ПОВЯРВАШ НА ДАНАЙЦИТЕ*
Нощта е безпощадният косач,
посичащ с лунния си сърп класа на слънцето Продължете да четете Светла Гунчева
РЪКАТА, КОЯТО ТИ ПИШЕ
На Клео
Часовете, които прегръщаме,
не са нито дати, нито истории,
дори не са шепа думи,
или рояк образи в красноречивия въздух.
Красотата на твоето име струи от челото ми
и в тази вода неподвижна, която те гледа
от миналото, живееш вечно – същата ти,
а годините не могат да те заличат.
Описвам твоя снежен профил,
знаците, които зимата ми диктува
със своята истина строга,
белия смях, брезите, бавното омагьосване,
безвременното време, дните в нощта,
слънцето, което се връща
към своя извор от аромати
край укротения огън на убежището.
Светът се разтваря в погледа ти.
Страницата иска да те предпази
от една вечност, която боли и остава…
Умира само ръката, която ти пише.
МОРСКА ВЕНЕРА
Излизаш от морето със сияние,
проправяш път сред вълните.
Пулсираща вълнуваща светлина,
която изниква от пяната с шепнещи нозе,
побеждаваща жаждата непобедима прозрачност,
усмивка, която движи света.
Сочната мекота на лятото те обгръща
и аз отпивам нектара му от твоите устни.
Любовта ми е в словото, което те следва с копнеж.
Ти си цитра, изпълваща сърцето ми със светлина,
августовски вълни, всичкото жито, разлюляно
от слънчевия дъжд и посято в спомена.
Кръжиш в ритъма на щастлива музика,
като огнен диамант от съзвездия,
като бистра вода, която проблясва
с аромата на лавандула и сиянието на градински чай,
извираща от бурна плетеница на привидения
от един светъл бряг с портокалови цветчета и мирти.
Обичам те безмерно, изпълвам пулса
на един живот, посветен на огнена тишина,
с тази безпомощна и пълна благодарност,
издигащо присъствието ти в живота
зад вятъра и височината,
с земята и къщата,
които свързаха ръцете ни.
Светът е аромат, който ми носиш,
път към светлина, която ни води.
Предлагаш ми сладостта на лют имел,
с афирмация, сплотена с копнеж.
Будността я открива в едно спасено време,
в блясъка на пулсиращите ни тела.
Сега е времето да узрее мечтата ни,
да открием онази приказка, която ни приюти,
мига, в който да се престорим на омагьосани,
небесна чаша, която опиянява кръвта ни
и подчертава необикновената си същност
с полета и радостта, които запалват звезди.
ПРОБУЖДАНЕТО НА КЛЕО
Навеждаш главата си и косата ти
бликва като извор, златен ветрец,
който прелива от белотата на възглавницата.
Плененият ден се събужда
с изворна бистрота. Отваряш очите си
от тях струи син хоризонт,
събужда аромат на цъфнали клонки.
В усмивката ти отеква тихия звън на небето
и светлината му проблясва върху твоите устни.
Нежният ромон на кристални води
докосва сърцето ми, издига го,
изворът отразява върху кожата ти
изобилие от светли плодове, преселване на птици,
най-интимния рай на нежността,
която алчната смърт не смее дори да сънува.
Превод: Наталия НЕДЯЛКОВА
ХУСТО ХОРХЕ ПАДРОН e прочут испански поет, преводач и общественик. Роден е през 1943 година в Лас Палмас де Гран Канария, на Каранските острови. Завършва право, философия и литература в университета в Барселона, продължава обучението си в Париж, Стокхолм и Осло. След осем години адвокатска дейност в родния си град, той изцяло се отдава на поезията. Той е генерален секретар на испанския PEN клуб от 1983 до 1993 г., основател и главен редактор на международното многоезично списание за поезия „Ekivalеnsijas“ от 1982 до 1994 г. и директор на Международния фестивал на поезията в Лас Палмас де Гран Канария от 1992 до 2002 година. Президент и организатор на Шестия световен конгрес на поетите, проведен в Мадрид през 1982 г. През 1977 година прочутият испански поет Висенте Алейсандре го упълномощава да получи неговата Нобелова награда за литература и да го представлява на всички церемонии, подготвени в негова чест.
Падрон е испански поет с едно от най-големите международни признания през последните десетилетия. Поезията му е преведена на повече от петдесет езика, а стотици книги са издадени на чужди езици. Носител е на множество международни награди и признания, сред които Международна награда на Шведската академия, 1972 г.; „Международен Бард“ на Международно сдружение на модерни поети, Мелбърн, Австралия, 1981; Международната награда на Мадрас, Индия, 1982 г.; Златен медал на китайската култура, 1983 г.; награда „Зевс“, Атина, Гърция, 1985 г.; Европейска награда за литература, Югославия, 1986 г.; Голяма международна литературна награда, София, България, 1988 г. Той е двукратен носител на награда „Нова Македония“ за най-добро стихотворение, Скопие, Македония, 1989 и 2002 г.; Сред престижните отличия са още Златния венец на „Стружките вечери на поезията“, Македония, 1990; Награда „Орфей“ за поетично творчество, София, България, 1992 г.; международна награда „Блез Сандрар“, Швейцария 1994 г.; международна награда „Никита Станеску“, Румъния, 1996 г.; и още много престижни световни литературни отличия от Италия, Сенегал, Перу, Турция, Молдова, Монголия, Казахстан и др. държави.
Сред престижните награди в родната му Испания е „Boskan“, 1972 година за книгата му „Морето на нощта“, „Fastenrat“ на Испанската Кралска академия, 1977, за книгата „Кръговете на ада“ (преведена на повече от 40 езика); национална награда на Дружеството на писателите и художниците на Испания, 1985 г., за най-добра книга на годината за стихосбирката „Посещение на морето“; награда „Канарис“ за литература, 1997 г., за цялостно творчество; награда „Аула за поезия“ на Университета Барселона, 1998 г., за книгата „Морници“; Международна награда за поезия, Майорка, 2002 г. и много други.
Падрон е почетен доктор на няколко престижни световни академии и университети – сред тях Световната академия за култура и изкуство, 1983 г.; в Университета Рикардо Палма в Лима, 2001 г.; в Националния университет 2003 и в университета Sezar Vaqeho 2008, Университета на Валпараисо, Чили, 2005 г.; в Университета „Св. Кирил и Методий“ в Скопие, Македония 2005 г.; в Constantin Shtere University от Кишинев, Молдова, 2014 г.; в Евразийския национален университет „Л.Н. Гумильов“ от Астана, Казахстан, 2017 г.; на Държавния университет на Монголия, Улан Батор, 2017 г. и др.
Обявен е за почетен гражданин в няколко държави. През 2000 г. издателство „Лумен“ от Барселона издава цялото му поетично творчество в издание, в което са застъпени 20 стихосбирки, от които 16 издадени и 4 неиздадени книги. През 2005 г. книгата му „Хесперида“, епос за Канарските острови, е публикувана в най-престижното издателство за поезия „Визьор“ от Мадрид. Като през следващите години са издадени още три части на Хесперида. Последният том, Хесперида 5 „Морски соколи“, е планиран да бъде публикуван през 2024 г. Хусто Хорхе Падрон, който не успява да преодолее последствията от COVID, напусна света на 11 април 2021 г.
Автор е на десетки стихосбирки, сред които са: „Тъмните светлини“ (1971), „Морето на нощта“ 1973), „Кръговете на ада“ (1976), „Бреза в пламъци“ (1978), „Посещение на морето“ (1984), „Земните дарове“, (1984), „Умира само ръката, която ти пише“ (1989), „Лицата“ (1989), „Блясъкът на омразата“ (1993), „Изворът на присъствието“ (1994), „Оазисът на един космос“ (1994), „Огън в диаманта“ (Сонети, 2000), „Семеен пламък“ (Барселона, 2000), „Пулсацията на света“ (2010), „Стихове за Клео – 100 любовни стихотворения (Изд. „Витрувио“, Мадрид, 2020), посветени на съпругата му Клеопатра Филипова и др.
Не по-малко значима е и преводаческата му дейност. Публикувал е множество книги с есета, антологии и преводи на шведска, норвежка, исландска, датска, финландска, холандска, италианска, румънска, руска, чешка, словашка, полска, китайска, македонска, японска, казахска и монголска поезия.
В багрите на залеза
Не е лесно в багрите на залеза,
в очакване на сумрака на старостта,
с мечтите си за дълголетие,
да се почувстваш като воин във окопа,
че нищо плътско твое
не струва пукната пара,
че тленността ти безпомощно ридае
на рамото на твоята Богу обречена душа,
с надеждата, че тя за тебе ще извае
спомен скъп в обичащите те сърца,
за да останат с тях, твоите потъващи във времето лица.
Хипноза
Ще ми се усмихнатите ти очи,
да носят спомена вторачен
в моето лице!
И струите любов,
изтичащи под миглите,
да къпят ритмите на моето сърце.
А аз хипнотизиран и щастлив да се разтапям като бучка захар в нектара спотаен
в твоята житейска чаша.
Пътят
Ежедневие,
по твоите артерии и вени
текат в едно надеждата и отчаянието.
И в старата ти воденица
ден след ден се мели
брашното, което храни
нашите илюзии.
И лутаме се, търсейки рецептата за своето осъществяване.
А тя очаква стъпките ни
по пътеката, която ще ни отведе към:
„Пътя, Истината и Живота.“
Константин Корадов
Тъгата няма бряг
„ Капка изпреварила дъжд“ е третата поетична книга на Диана Саватева. В нея поетесата доразвива и надгражда темите от първите две книги, обогатява ги с нови нюанси и гледни точки, Продължете да четете „Словото днес“ за „Капка, изпреварила дъжд“ от Диана Саватева
На обратната страна на картичката
Лондон, Рим или Берлин –
стъпките не водят никъде Продължете да четете Иван Вълев
ПО РЕКОЛТАТА ИМ ЩЕ ГИ ПОЗНАЕТЕ
Независимо от това дали някой вярва или не, и в какво вярва или не вярва, има едни универсални закони, които действат Продължете да четете Наталия Недялкова
САДИЕ АЛИТИ
ВЕНЕЦ НА ЛЮБОВТА Продължете да четете Садие Алити
НЕЩАТА КОИТО ИСКАХ ДА ТИ НАПИША
нещата които исках да ти напиша са тук
които исках да ти надпиша са цели Продължете да четете Мария Куманова
бях на единадесет с дъвка в косата
наложи се мама да отреже Продължете да четете Ева Гочева