Архив на категория: Поезия

“Стихоанализа” от Наталия Недялкова

СТИХОАНАЛИЗА

«Има въпиеща нужда от наблюдатели,
които са се научили да наблюдават наблюденията си»

Шандор Ференци.

В опита да намериш рима на себе си,
надмогваш първичния страх
да бъдеш не правило, а изключение
от колективния безсъзнателен правопис.

Законите на формалната логика отстъпват назад:
Дали битието
е по-сложно
от стихосложението?

“ОТ СЕДЕМ ЗРЪНЦА ИСТИНА” от Прогресива Геометрикус

Намери седем зрънца истина
и ги смели между два темелни камъка.

Към водата, докарана от девет кладенеца,

добави жива мая и щипка от солта на живота.

Не меси ново тесто в стари нощви.

Втасването е алхимична трансмутация.

Направи от сърцето си пламтяща пещ,
за да превърнеш
Буквите в насъщния залък.

Те да нахранят
души прегладнели
и зимуващи птици.

Прогресива ГЕОМЕТРИКУС

Живка Иванова

Аграфена
Аграфена,
малиново кадифе
до ръб на стъкло, глобус,
шкаф, който крие дърворезбата си
под двеста години, порцелан с монограм и
семейно сребро, затънало матово в дебрите му,
две кресла скрили кокетно в атлазени дрехи
тънки крачета и приклекнали до камината,
и бюро – тъмен дъб с две мастилници за очи и опнато сукно
на повърхността за да гали пишещия,
и портрети
на графа,
и Аграфена.
Графът изпивал
малиновото кадифе на екс,
после дълго се давел в млечнобелия, луд екстаз,
и все бил жаден и все искал още и още;
после тръгвал на лов и преследвал рижи лисици,
връщал се уморен, кален и още по-жаден.
Бедни мой Графе, казвало всезнаещото бюро
и притваряло клепките на мастилниците си,
виното е толкова искрящо и упойващо,
защото се отразява в очите на всички!
Аграфена,
малиново кадифе
до ръб на стъкло
в ръцете на Графа,
рубинена огърлица
върху бялата шия,
тишина
и двеста години
малинова
страст,
прогорила
безразличното сукно
на
времето.

Продължете да четете Живка Иванова

БУРГАСКИ ЛИТЕРАТОРИ ЩЕ ЧЕТАТ ПОЕЗИЯ В ДОМА НА ПИСАТЕЛЯ

Бургаски автори от различни генерации ще се включат във Вечерта на поезията. Събитието ще се състои на 7 октомври от 18, 00 часа в Дома на писателя в Бургас. Поетичната вечер Продължете да четете БУРГАСКИ ЛИТЕРАТОРИ ЩЕ ЧЕТАТ ПОЕЗИЯ В ДОМА НА ПИСАТЕЛЯ

ДУШАН ГОЙКОВ, СЪРБИЯ – Гърция, ИЗ „ТЪЖНИ ШАНСОНИ“

№ 1

тя
тъжно опакова зимните вещи в дрешника
опитва се да се сети
къде е изгубила миналата година
миналата година
която е първа и последна за много неща
той
облакътен на леглото
пише незначителни патетични стихове които чак не ги римува
а всъщност се опитва да се сети
как и къде по дяволите е изгубил миналата година
отива до прозореца пролет е
улицата е мрачна и вече няма онази златна светлина и дървени стълбове
онази светлина която ухае на пресен топъл хляб
и на зима
сещаш се че по някое време планирахме да пътуваме за париж
а все още не сме отпътували
заедно
казваш че кафето ти изстива
хубаво е да се пише поезия
винаги под ръката си имаш лист хартия върху който можеш да хвърлиш костилки от кнедли със сливи

 

№ 17

докато знамето от изкуствена коприна
пращи на вятъра
слушаме
залепени към бетон
предполагаме по навик

докато снимките
писмата
по джобовете
се напояват от влага

докато бавно догаря
цигарата
в очакване на вечерта
животът край нас кънти
разбива се

№ 33

лека нощ, мoи дами, лека нощ
краят на тази оперета се наближава

лека нощ, мои дами, лека нощ
отивам да спя
чист
без пластове грим
наслоени от години

лека нощ, мои дами, лека нощ
вяска от вас да ми беше подарила
по едно камъче тъга
трябваше да наема носач
за щастието
па било и радостта

надявам се и вие понякога да мислите така

лека нощ, мoи дами, лека нощ
не е минал и ден от живота ми
без да се сетя
поотделно
за всяка от вас

вашия мирис
очите
усмивката
гърдите
бедрата

вашите гласове

годините са ги превърнали в ангелски
хор
а с такава музика
прекрасно е да потънеш
в сън

лека нощ, мои дами, лека нощ

 

Превод: Наталия Недялкова

 

Душан Гойков (Белград, 1965) е радиорежисьор, драматург, поет, и писател. Основател и главен и отговорен редактор на литературно списание „Балкански књижевни гласник“. Генерален секретар на PEN Armãn. Учил е в Белград, Париж и Лондон. Завършил е школа за радиорежисура на BBC в Лондон през 1985 г. През 1970 г. е приет в Драматичното студио на Радио Белград и работи като диктор и актьор в детски предавания до 1980 г., когато се премества в Драматичната програма на Радио Белград. По това време работи и като актьор в КПГТ, Ателие 212, участва в предавания по телевизията, както и във филми. Режисира, пише и изпълнява музика за няколко театрални пиеси. Работи в радиото и телевизията. Създател и на драматичната програма на радио “Политика”, режисьор на повече от двеста и петдесет радиопиеси. Режисира пиеси от Есхил, Софокъл, Еврипид, Аристофан, Плавт, Теренций, Шекспир, Расин, Молиер, Чехов, Стриндберг, Нушич, Крлежа и много други. Създател на жанра “радиоесе”. Снима около петдесет телевизионни документални филма за историята на “Политика” и Белград. Пише на сърбохърватски, френски и английски. Превежда от няколко езика. Творбите му са публикувани в престижни издания както в родината му, така и в други страни. Носител на авторитетни награди.

НАТАША СОКОЛОВ, СЛОВЕНИЯ

ТИШИНА

 

Вятърът тихо спи

в левия джоб на облака,

тишината повлича крак.

Стрелката безсрамно се върти

върху циферблата.

Отдръпвам се в себе си.

Моето упорито отбягване

винаги има гримирани устни.

От каменната камбанария ехтят камбаните:

четвърт, половина, пълен кръг.

Вече не съм риба.

Вибрация съм на южния тропик.

Гранула на светеща тишина.

И за жалост – морски порой.

 

 

ОТВЪН СЪМ ПЕСЕН

 

Стаята от лявата страна

е заключена за чужденци.

Тя не е за ежедневието.

Убежището ми е там,

където магът е победил монахинята.

Акробат съм,

арабски жребец и Атина.

Осиновени от Вселената,

която раждам отново,

изплюта от змийска слюнка.

Завивам я в бял воал.

Кръщавам я между Марс и Венера.

Откъсва се от лявата гръд, задържа я

мрежата, която изплитам от хиляди крачки.

Не се осланя на никоя друга мрежа.

Дантелена люлка. Разлюлявам дантели.

Съществувам чрез отломки от думи.

Отвътре съм нереална. Отвън съм песен.

Превод: Наталия Недялкова

Наташа Соколов е родена през 1972 г. в Марибор, Словения. Поет, преводач, редактор и обществен деец. Добре позната като дългогодишен модератор на литературни вечери и срещи под наслов “Литературно такси” и ръководител на работилница за творческо писане за студенти. Инициатор на литературни фестивали, а също така и редица благотворителни акции. Носител на престижни литературни награди. Поезията на Наташа Соколов е преведена на повече от 15 езика, включително и на санскрит.