Архив на категория: Поезия

Мартен Калеев

***
Ела,
ти, който пътуваш
и търсиш човека.
Приятелю,
с име, което още не знам.
Приседни, щом пристигнеш
до човека у мен.
Той седи отдясно на Бога,
този Бог, който
всъщност е в него.
Заради който
от хората често се крие
и тайно,
и мъчно понякога
тягостно вие.
Чуй,
недалеч камбаната бие –
но не за последно,
а за някой от нас,
пореден несретник,
изяден от мъка и глад,
паднал насред безумната улица
с надпис “Живот”.
Вместо жал, чалга се сипе,
някой пиянски се киска,
бие жена си и плямпа
за …човешки права и ракия.
Само вятърът
със своя ключ е отключвал
неговите тягостни мисли
и никой никога
не е присядал
до човека у него.
Сега камбаната бие,
нека с теб се помолим:
– Моля те, Господи,
Исусе Христе,
не слизай още тук,
на земята!
Слезеш ли,
ще трябва да учим
как да вървим
и как в тебе да вярваме.
Как правото
на челата да носим,
мирът да стига за всички
заедно с достойнството.
И винаги, когато
чуем камбана да бие,
ще знаем –
при нас слязъл си, Господи,
да ни посрещнеш с мъдри слова,
а приятелят, тръгнал отдавна,
е пристигнал, нарамил въпроса:
– Защо
все още светът
е онзи алчен древен Рим –
като гладиатори воюваме,
а обезумялата тълпа ликува,
че изтича ни кръвта
и мъчително умираме?

 

Мартен Калеев, България
Мартен Калеев е български писател, журналист, публицист, педагог и общественик. Роден на 18 август 1958 година в град Вършец, обл. Монтана, но живее и твори в град Монтана. Завършил е икономика, журналистика, информатика и информационни технологии.
Автор на десет книги /поезия, проза, хайку, разкази, новели и др./, на романа „Градината с разпятието“, на два сценария и на стотици публикации в национални издания и медии. Съавтор на учебници по литература.
Включен в енциклопедиите: Българска журналистическа енциклопедия и Бележити българи на съвременна България, в множество антологии за поезия и проза.
Носител на национални и международни отличия и награди за поезия и проза, между които на СБЖ /“Златно перо“/ и на СБП – за принос към съвременната литература. Носител е и на първа награда за кратка проза за сборника с разкази „Всичко и нищо“ на Съюза на българските писатели и др. Главен редактор е на алманах „Огоста“ и председател на Дружеството на писателите от област Монтана. Негови произведения са превеждани на английски, руски и японски езици.
Заслужил гражданин на град Вършец. Почетен гражданин на град Монтана.

Иван Брегов

ГРАДЪТ НА ИЗТОЧНИЯ СОЦИАЛИЗЪМ

Платихме на историята наем и стана наш дом по неволя.
Сред пусти хълмове пасяха на стада панелни блокове,
сред кални улици напредваха като отвързали се биволи,
подгонили в покрайнините своите стопани – биволи неукротими.
И хората, побягнали като от бедствие, сновяха сред калта с коли.
По мостовете идваха и грохналите влакове да преведат телата.
Градът се стелеше сред пусти паркове с бетонни почести
и като туморно петно растеше, къщите погребваше,
за празниците грозновато се маскираше във опит да ни бъде дом.
Комините димяха и отравяха телата на поспрелите се тук да поживеят.
Отвъд реката и оттатък моста бе болничната стара сграда.
Пристигаха и си отиваха или пък ги отнасяха със траурни коли
родените и излекуваните, живите и мъртви хора, мои братя –
оттук потегляха и тук се връщаха, за да започнат и приключат.
И днес – не мога да ти кажа в този град дали човек се ражда,
за да си иде, или пък го довеждат да умре.
Лозунги от покривите проповядват вярата на минала епоха:
Замърсеното тяло поддържа духа неспокоен.

 

ОПЕЛО ПО ПЪТЯ ЗА СЕВЕРОЗАПАДА
(труп, два коня и трима музиканти)

Сноват коли като вдовици и черният им дим на изток ги издига.
Остава да дойде тълпата – мъртвеца оттук да изпрати,
оттук да потеглят и плач, и мълва – като брат и сестра пребледнели.
Но е пусто надлъж и нашир, изоставена, твърда земята е.
Съставен от пътници град – не останаха тук изпращачи.
Няма даже маршрут, автобус, а и влакът дори подминава,
никой тук не поема на път – непосилен и скъп се оказа светът,
тука хората нищо не струват и само са в дълг.
Няма близки, познати – да понесат към дома си тревогата, –
ридания няма, ни почести, свещи, венци и молитви.
Конете покойника водят –
окъсан оркестър и селски цветя възвестяват града.
Няма майки да сложат храна за из път на покойника,
да приготвят прощални отвари,
ни сестри и деца да изхлипат –
раздялата днес не търпи ритуали.
Познати служебни слова над покойника проехтяват:
гражданин с три имена със света се прощава,
в отменена родина роден –
дълго бил е какъвто дългът повелява.
Милостива земята сина си познава.
Конете със него днес сбогом си дават.
След сбогом конете къде да се дянат,
щом път предстои към пазари и кланици,
и кой накъдето в живота е тръгнал.

Иван Брегов
Роден в гр. Бургас през 1986 г. Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“.
Живее в гр. София. Автор е на стихосбирките – „Небе в земна рамка“ (2003), отличена с наградата на в-к „Пулс“ на „Южна пролет“ за издаване на последваща стихосбирка – „Разказвач на стихии“ (2004). През 2014 г. излиза „Няма места за сбогуване“ (Изд. Жанет 45), отличена със „Золотой Витязь“ (Москва, 2014), а през 2023 г. – „И сърцето тренира своята смърт“ (Изд. Жанет 45).

Ана Боянова

ЗАКЪСНЯЛА ЛЮБОВ

Тя е толкова зряла и тежка –
обрулва я първия вятър…
Тя ще бъде последната грешка,
но кой, откъде ми я прати?

Тя е залезно-златна, красива,
срамежлива, малко тревожна,
сладко-кисела, топла, тръпчива,
несънувана и невъзможна.

Тя е песен за късната среща –
лек за бръчки, бодежи, болежки.
Тя е най-голямото НЕЩО,
най-свята от всичките грешки…

***

Спира дъждът –
бяла носталгия пренарежда паважа.
Време за обич,
за нежно ухажване.
Време за младост, за горестна тръпка,
независимо колко малка е стъпката –
на любим и любима –
тази жажда я има
и гори под небцето…
Спря дъждът,
но не спира сърцето –
отброява мигове и сезони
под дървета и под балкони,
рисува залези и затишия,
не прибавя нищо излишно!
Тази стара душа с нови дрехи,
спотаила целувки, раздели, утехи;
тази пролет – с дъжда непокорен –
бистър подарък неръкотворен,
спира, вали и пак спира,
чисти, къпе и композира –
най-великия химн на небето –
любовта, вечността, битието.

 

УЛИЧНО СТИХОТВОРЕНИЕ

Все не омръзва –
нагоре-надолу по „Богориди”,
лунни спомени, тънки брътвежи,
дъх на миди,
на мокро дърво,
на любов
и на свежест.

Все не омръзва –
уж еднакви вълните,
с бяла пяна солено пропити,
глъч на чайки,
на нещо отдавна
тревожно звучало,
а не омръзва морското огледало.

Да, не омръзва –
то се възражда
във всеки изгрев оранжев
и всяка трескава жажда;
нагоре-надолу
по шумната „Богориди”.

Как ми се свиди този Бургас,
Боже, как ми се свиди!

Родена е в София. Завършва Музикална академия със специалности класическо пеене и пиано. Пише и публикува още от ученическа възраст. Автор е на повече от 25 книги – поезия, проза, публицистика. В монографиите си с художествена публицистика представя изявени хора на изкуството като диригента и композитор Васил Казанджиев, прима балерината Вера Кирова, виртуозната пианистка Лора Димитрова и др.

През 2014 година получава националната награда „Блага Димитрова“ за романа си „Да се родиш виновен“.

От 2005 г. е член на Съюза на българските писатели.

Работи като редактор в „Издателско ателие Аб“ още от основаването му. От 2012 година е управител на издателството, което е носител на няколко национални награди за популяризиране на българска литература и печели редица проекти с финансиране от Министерството на културата – целеви и в сектор „Помощ за книгата“, които  реализира и представя успешно пред читателската публика в цялата страна. Сътрудничи си с културните институти на няколко страни от Европейския съюз.

Съучредител е на „Общество за духовни изяви“ със седалище в гр. Бургас и филиали в по-големите градове на страната, където участва в събития, показващи високи образци от духовната култура на българина.

Вече 20 години музицира в дует с Емил Калев по концерти, фестивали и премиери на книги. Има издадени 4 CD-албума.

 

 

Милутин Джуричкович, Сърбия

Милутин Джуричкович, Сърбия

Участници в Международен литературен фестивал СВЯТО СЛОВО Бургас 27-30.05.2024 г.

Роден през 1967 в Дечани. Поет и автор на Продължете да четете Милутин Джуричкович, Сърбия