Архив на категория: Новини

Търсим най-добрия разказвач на рибарски истории

13-то издание на нашия Никулденски конкурс за рибарски истории е в разгара си. За някого от вас то няма да е фатално, а ще донесе невероятната награда от 400 лева. Екипът на Продължете да четете Търсим най-добрия разказвач на рибарски истории

Нови четиридесет разказа в сборник „Разминаване с огъня“ издаде иконом Йоан Карамихалев от храм “Света София”

Свещеникът от столичния храм “Света София” иконом Йоан Карамихалев издаде трета книга с разкази – „Разминаване с огъня“, съобщиха от издателство „Артграф“. Продължете да четете Нови четиридесет разказа в сборник „Разминаване с огъня“ издаде иконом Йоан Карамихалев от храм “Света София”

Излезе от печат новата книга на Георги Георгиев “В кожата на егоист”

Всеки човек има Его. Егото представлява важен защитен механизъм, с който се съхраняваме. Проблемът е, че ценностите в съвремието донякъде се изменят и егоизмът се Продължете да четете Излезе от печат новата книга на Георги Георгиев “В кожата на егоист”

“Открит урок на даскал Фенерски” ще се проведе днес от 18. 00 часа в Дом на писателя

Николай Фенерски: Няма да създавам фб събитие. Само каня всички, които са в Бургас, и им се слуша лекция по темата на 14 декември, четвъртък, от 18. 00 ч на “Открит урок на даскал Продължете да четете “Открит урок на даскал Фенерски” ще се проведе днес от 18. 00 часа в Дом на писателя

Литературно студио “Митични птици” чества 30-годишнина с три литературни премиери

С три литературни премиери в Дома на писателя ще бъдат отбелязани 30 години от създаването на студио „Митични птици“ към читалище „Любен Каравелов 1940“. С помощта на Продължете да четете Литературно студио “Митични птици” чества 30-годишнина с три литературни премиери

Георги Н. Николов в “Словото днес” за “Богородични морета” от Динко Динков

 

В сърцето на синята стихия

 „Богородични морета“ е нарекъл новата си книга с разкази Динко Динков,  изд. „Либра Скорп“ – Бургас, 2023 г. В предговора си към нея редакторът Ваньо Вълчев споделя: „Пъстрилото от герои… са до болка реални хора, сред които авторът не само е живял.Той е успял да се вслуша в това, което те му разказват и споделят, да ги разбере и да съпреживее техните малки радости и немалки трагедии, предначертани от съдбовната им свързаност с морето. Морето – нивата им, която ги храни, синята безбрежност, която ги примамва, непостоянният му нрав, който ги предизвиква, безкрайната синева, която дава смисъл на живота им. И непредвидимостта му, която взема жертви. И дързостта им, която често е близка с жертвоприношение“.

За морето у нас е писано и много, и малко. То е ставало обект на възхищение от редица автори, често пъти е идеализирано и използвано като фон за истинския сюжет на дадено произведение. Малцина са обаче авторите като Динко Динков, които са го възприели като своя втора природа, живеят с него и черпят темите си от променливата му същност. Морето в разказите му е изживяно от него самия и допълнено от колорита на цяла галерия от типажи. Почти всички – рибари, за които светът започва с хвърлянето на мрежите, а разговорите се въртят пак около улова, кой къде е бил и какво е хванал. Привидно мъничък свят, изтъкан от морска пяна и блясък на пасажи. Но неоценим с богатството си на впечатления, преминали вълнения и опасности, които не спират посветилите се на рибарлъка във всяко едно време. Сам авторът споделя: „Още ме люлее в нощите онова море, в което други рибари по-късно ме понесоха с лодката си към Емине, за да се гмуркам, да се влюбя безпаметно, още не мога да си представя как съм живял без море в равнината, как живеят хората без море в равнината, как живеят хората без море, без необятната обич, без синевата, без усещането за свобода и дълбини… Без някого, с когото да делят безпокойството си…Как ме тласка към върховете си вълната, разпилява ме и после ме отпуска в смиреното си тяло, в майчинските ласки на водораслите, в доверчивото разтваряне на мидите, за да премина през пясъчните врати на болката и страданието към себе си – от разкаянието към опрощението и добротата…“

„Богородични морета“ е сбор от случили се неща, в които участва и сам авторът, затова можем да наречем книгата и автобиографична. В нейните разкази Динко изповядва любовта си към морето; нетърпението си да слее със солената му същност и да сподели с читателите какво е преживял. Той е майстор и на пейзажа, който винаги съпровожда споделеното през различните сезони. Чрез него разказва своите патила сякаш цялата рибарска общност и това не е чудно – случилото се на един се случва и на други, докато цялата плетеница от спомени се превърне в епос, който непрестанно се допълва и обогатява. Съществуват и местностите, включени в повествуването: Шабловият кой, Голяма Мона Петра, нос Лаксата и т.н. Авторът прекрасно ги познава с рибарските колиби, менящата се посока на ветровете, кога и каква риба може да се очаква. Но по-важното е друго: че разказите са издържани в тон на изповедност. Зад привидната им делничност Динко е внесъл психологичните нюанси на изживяното. То не само се е случило, но се и запечатало дълбоко в съзнанието му, както и в съзнанието на останалите рибари. „Сухоземните“ читатели попадат в свят на сурова романтика, която съпровожда героите на Динко Динков в борбата за хляб и физическо оцеляване. Те са обикновени люде, за които ежедневната среща с морето е нещо, разбиращо се от само себе си. Препредавано от поколение на поколение, осмислено като стълб на бита и духовността. „Обикне ли те яростно морето – споделя той – някой ден навярно неговата истина ще те превземе напълно и няма да ти позволи да се завърнеш…“

Очарователни са и онези текстове, в които авторът споделя за гмурканията си в подводния свят. Една друга планета, дишаща мощно в безкрайните си предели, криеща енигматичност в своя интимен свят.

Очарование носи и самата книга в цялостния си замисъл да ни разкаже за авторовите преживявания с морето, както и за людете, орисани да бъдат негови поклонници за целия си живот. Привидно груби, калени в бурите, които са преживели, те по своему изграждат малка планета, отразяваща философията им за действителността, за нейните ценности и стойности. През всички страници на повествованието минава калената дружба между човека и морето: наистина проверена многократно в дните на бури или на спокоен риболов, на измамно затишие и грохот на вълните, блъскащи брега. Съпоставката между човека и стихията всъщност отразява крехкото единство между безсмъртието на синято и човешката тленност; на философското възприемане на нещата такива, каквито са били вчера и днес, а вероятно ще си останат такива и в утрешния ден. Привързаността на автора към морето, което той познава и обича дълбоко са изградили от разказите в „Богородични морета“ тематична монолитност. Героите си приличат така, както е протекъл животът им и можем да ги възприемем именно като хора на тежкия физически труд, с който те са орисани. Но зад кратките описания разбираме, че всеки от тях е малка планета, белязана с индивидуално възприемане на нещата такива, каквито са. Над тях е бог, а до тях – лодката, без която съществуването им би било немислимо. Такива са Карандаша, Христо Бекчелията, бай Ламбо, Христо Киряков… Галерия от личности, изграждащи край морето на Обзор своя си рибарска общност: едновременно делнична и много колоритна. За която не предполагаме, че съществува, докато не се докоснем до нея. Динко Динков също е част от тази галерия. Той добре познава психиката на рибарите и отдавна вече сам се е превърнал на частица от тяхното братство. Само човек, дълбоко обичащ морето, може да създаде книга като „Богородични морета“. „Открих съкровищата на подводния риболов. Гмуркам се и усещам спокойствието на морето – част от него съм… Забравям, че съществува и друг смисъл, защото картините ме отвличат. Слагам маската,  поглеждам запленен към дъното и в миг се усещам преобразен. Някой друг, когото никой отвън не познава… Морето ме променя и ме прави добър, кара ме да слизам все по-навътре, все по-надълбоко. Когато тръгвам по пясъка към близките, които ме очакват, мисля за безсмъртието. Прераждам се постоянно – и това е моят начин на живот… като поет… като влюбен в синята бездна…“

Книгата „Богородични морета“ надгражда творчеството на Динко Динков и създаденото от него досега. Тя е несъмнен принос и за съвременната българска маринистика. Убеден съм, че читатели от различни възрасти ще я оценят по достойнство и ще разгръщат нейните страници  многократно. Може би – с мъничко завист за обичта към морето на Динко, което ни се ще да докоснем с неговите очи, докато гледаме от брега синята стихия. И да почувствам безсмъртието, за което има място в нашите души…

Автор на текста: Георги Н. Николов

ОЩЕ ИНФОРМАЦИЯ ТУК

Стартира деветото издание на Националния конкурс за поезия “Христо Фотев”

Стартира деветото издание на Национален конкурс за поезия „Христо Фотев“. Той се организира от Община Бургас, Министерството на културата, Сдружение „Бургаска Продължете да четете Стартира деветото издание на Националния конкурс за поезия “Христо Фотев”