Веднага ще кажа: писал съм за повече от двеста книги и автори, а за Георги Господинов май не съм от „И други истории“ (2001) – едни „бележки“, които сложих първо във в. „Артфорум“, а след това в книгата си „Накърнимото“ („Жанет Продължете да четете Владимир Шумелов: За „Времеубежище“ на Георги Господинов
Архив на категория: Критическо четене
“Сънят на поезията” от Иван Карадочев за “Далечен диптих” на Роза Боянова
Иван КАРАДОЧЕВ
СЪНЯТ НА ПОЕЗИЯТА
(Роза Боянова „Далечен диптих“, Либра Скорп, Бургас, 2006) Продължете да четете “Сънят на поезията” от Иван Карадочев за “Далечен диптих” на Роза Боянова
Смразяващо конкретен и метафоричен във вълче време на обезсърчение
За трети път препрочитам „Кънтя като мълчание” – дебютната книга на Веселин Веселинов. Това не са текстове, които да се учат наизуст, да се преписват и цитират… Не, това са текстове, които първоначално объркват, а след това се забиват като длето в бигора на душата и започват да оформят съпричастия. Те не се четат на един дъх, често препъват с непоетични метафори, странни словоформи, неологизми и думи, дошли от забравата. Продължете да четете Смразяващо конкретен и метафоричен във вълче време на обезсърчение
„Парфюмът“ като симптом за немощта на социално-хуманитарния научен дискурс от Нина Николова
Подкопаващата роля на миризмите се дължи на това, че те са едновременно неуловими и всепроникващи. Те витаят, имат някакво призрачно – невидимо и неведомо[1] – присъствие. Благоуханията имат силата да омайват, да опияняват, да Продължете да четете „Парфюмът“ като симптом за немощта на социално-хуманитарния научен дискурс от Нина Николова
“Градските митове между комичното и трагичното” от Анжела Димчева
Кирил Топалов. „Софийски истории”, разкази и новели, ИК „Бард”, 2021
Не един литературен критик е определял белетристичните форми като носталгична реконструкция на миналото – било то историческо, близко минало или фикционална действителност. Продължете да четете “Градските митове между комичното и трагичното” от Анжела Димчева
“Да създаваш възможни светове” от Мая Горчева
Да създаваш възможни светове
Понятието за възможни светове като схващане за света влиза в оборота на философската рефлексия в края на епохата, дала начало на Просвещението. За негови точни дата и място на раждане се приема трактатът „Теодицея. Опити върху Добротата на Бог, Свободата на човеците и Произхода на Злото“ от 1710 г. на Готфрид Вилхелм Лайбниц, издаден в Амстердам на френски език (Essais de Théodicée sur la Bonté de Dieu, la Liberté de l’Homme, et l’Origine du Mal). Продължете да четете “Да създаваш възможни светове” от Мая Горчева
ТРИГЛАВИЯТ ВРЪХ НА ЕЗИКА[1] от Людмил Димитров
ТРИГЛАВИЯТ ВРЪХ НА ЕЗИКА[1]
Людмил Димитров
Подобна заглавна формула, през която предлагам да навлезем в поетичния свят на Румен Леонидов, съдържа повече от една метафора: езикът е едновременно триглава Продължете да четете ТРИГЛАВИЯТ ВРЪХ НА ЕЗИКА[1] от Людмил Димитров
ТЯ РАЗГЪВА НЕБЕТО КАТО ЛЯСТОВИЦА
Диана Саватева. „Градът – любовна карта”, издателство „Бряг”
Вечната „градска тема” се проектира в талантливото писане на Диана Саватева – бих я нарекла „лястовицата на Бургас”, толкова е витална и всеобемаща човешките и природни Продължете да четете ТЯ РАЗГЪВА НЕБЕТО КАТО ЛЯСТОВИЦА
Миленко Йергович, „Мама Леоне“ (Жанет45, 2014)
За мен Миленко Йергович и неговата „Мама Леоне“ бяха неочаквания, стряскащ и прекрасен коледен подарък – не придобиването на книгата, тя отдавна си стои в библиотеката ми и си чака реда, а усещането за изключителност и празничност, което предизвика у мен! Продължете да четете Миленко Йергович, „Мама Леоне“ (Жанет45, 2014)