Архив на категория: Без категория

Представят новата визия на сп. “Море” в Дом на писателя довечера

Списание “Море” с нова визия и нови редактори ще бъде представено днес, 1 юли, 18.30 ч. в уютния двор на Дом на писателя. Продължете да четете Представят новата визия на сп. “Море” в Дом на писателя довечера

Димана Иванова

КОКТЕЙЛ

Днес забърках следния коктейл:
две визи „Шенген“ за вкус,
една национална виза за по-добра консистенция,
две заявления за постоянно местожителство.
Твърде сладък стана коктейлът –
реших да прибавя и виза „транзит“
за по-пикантен привкус.
Има някаква тържественост в този
международен бар
на европейското.
Забъркваш коктейли,
напасваш съдби
и чертаеш сюжети.
Относително е дали
ще задоволиш всички вкусове.
Със сигурност обаче
там някъде – по тънката нишка
на границата
свободата продължава да нагарча,
а стремежът към нея
е нещо повече,
той е често полет към
смъртта.

 

ЗАВРЪЩАНЕ

В някои места
от пътя на границата
се чувстваш застрашен.
Дъждове като змии
връхлитат и те целуват
в упоение.
Ще оцелея ли? – питаш се.
Едва оттатък
разбираш, че има
и спасение.
Връщаш се възкръснал
в родното
и синът ти те чака,
пъдещ с усмивка
Злото.

 

ШУМОВЕ

В тази магична вечер
разни шумове
се блъскат в стените
на сърцето ти.
Млада девойка
танцува в сръбска кръчма
с полугола гръд.
И чуваш как смехът ѝ
отеква и се разпада
в пространството
на душата ти
като дяволско заклинание.
Шумът от чашите за вино
звъни: “Живели, живели!”.
На сутринта шумовете
са отминали.
Единственият, който остава
завинаги
е смехът на сина ти.

 

КАТЕДРАЛАТА И ТИ

след дълго се завърнах отново тук,
като че се събуждам от дълбок сън, търся те

под кубетата на „Св. Александър Невски“
се крие просяк, а отсреща
стои мълчаливо сградата на университета
изплуват спомени

реконструирам те в паметта си
разхождаше се мълчаливо
от площада с катедралата
надолу по улица „Шипка“ – винаги беше хубава

ако те потърся, ще те намеря ли и сега?
как ли изглеждаш?
ще останем ли тук в София?

(ако е с теб – ще остана завинаги)

 

ЖЕНСКИЯТ ПАЗАР

Кръжа наоколо
с разперени криле
от метафори
в този слънчев есенен ден.
Бъбривите гълъби се къпят
във водата на уличната чешмичка,
едно врабче е с тях,
маха рошаво и непослушно
и на всички хвъркати ни е добре
в този полет на поезията.

 

ПЛОВДИВ
на Кл. Бертран

Идвам и се връщам в този град,
както вълните на морската вода
се разливат първо бурно
по горещия морски бряг,
за да се приберат тихо след това
към себе си.
В това митично място,
издигнато от Бог на седем хълма,
недалеч от планината на Орфей,
песента ти се чува със сила,
по-могъща от конниците на цар Асен.
А ти дори и не подозираш,
че чертаеш следи с думите си,
които бележат България в картата
на днешна Европа.
Магията на поезията,
песента на оракула вечер
се разнася по улиците на Стария Пловдив,
кръвта се разлива по вените
на живия организъм на културата,
индианското в теб се събужда,
сетивата ти спонтанно улавят
фрагменти на древни истории.
И тази вечер дълбоко в съня ми
ще видя червените коне на поезията
да препускат по небето на Пловдив,
да флиртуват с Луната.
Сутрин ще спрат уморени
пред Слънчовите порти –
да почиват, да събират сили,
а Слънчо ще целува с лъчи
очите на твоята Муза.

 

Родена през 1979 г. във Варна. Магистър-филолог на СУ “Св. Климент Охридски” с две специалности – славянска филология с профил чешки език и литература и френска филология. Доктор по сравнително литературознание на Карловия университет в Прага. Два пъти е носител на наградата за млади чешки преводачи от конкурса “По стъпките на Григор Ленков”, организиран от Чешки център в София, както и на награда на Съюза на българските преводачи за най-добър превод от български на чужд език (2017). Автор е на три стихосбирки на български език: “Покана за баща” (2012), “Азбука на желанията” (2016) и „Розово слънце“ (изд. „Ерго“, 2021). Нейни поетични книги излизат и на словашки – “Som ako morskа voda” (Ars poetica, превод на словашки език: Игор Хохел, 2018), сърбохърватски – „Ružičasto sunce“ (Nekazano, превод на сърбохърватски език: Сафета Осмичич, 2022) и двуезично чешко-английско издание Pohraniční krajiny/Border landscapes (Explorer Editions, превод: Ондржей Заяц на чешки и Том Филипс на английски езици, 2023). Нейни стихове са преведени и публикувани на петнадесет езика, участвала в множество международни поетични фестивали и антологии в Чехия, Словакия, Румъния, Турция, Хърватска, Сърбия и Тунис.
От 2012 до 2017 г. работи като учител по френски език в Словакия, в периода 2017-2020 г. като учител по български език и литература към Българското училище “Боян Мага” в Лондон.
От март 2020 до май 2023 работи като координатор на литературни и образователни проекти към Чешки културен център в София, а в момента – в Словашко посолство в София като културен референт и консулски служител.
Член на Съюза на чешките и български журналисти, Съюза на българските преводачи, Хърватското книжовно дружество, Чешко-словашката асоциация по сравнително литературознание и др.
Носител на няколко международни поетични награди: от чешко-словашкия фестивал “По страните на Моравия 2018″, “Мелнишки Пегас” (2018) от Чехия, “Името на розата” (2018) от Полша, “Амавика” (2019) от Южна Франция в категорията „Франкофония” и поощрителна награда за хайку на Хърватското книжовно дружество за 2019 г.

СЛАВИ ТОМОВ ПРЕДСТАВЯ ЮРГЕН ХАБЕРМАС

Журналистът и писател Слави Томов представя Юрген Хабермас. Събитието ще се състои на 13 май, понеделник, от 18.00 часа в Дома на писателя, а входът е свободен. Продължете да четете СЛАВИ ТОМОВ ПРЕДСТАВЯ ЮРГЕН ХАБЕРМАС

Иван Димитров

     Призрак

        В началото беше тревогата. Всяка сутрин се качваше върху кантара – напълняваше бързо и методично. Правеше упражнения, но просто не можеше да обуздае апетита си. Ядеше не само от глад, всъщност гладът беше най-малкото. Ядеше от скука, тъга и щастие, от вдъхновение, възбуда и апатия. Ядеше поради необходимостта да запълва с нещо огромните пробойни от време, които заливаха дните и нощите му и застрашаваха да го удавят. Яденето му носеше и илюзорно чувство за контрол, нищо че освен нещата той държеше под контрол в ръцете си и пилешки бутчета и броколи, тулумбички и браунита.
Яденето беше и средство за пътуване: телешкото задушено го телепортираше в кухнята в апартамента на градската му баба, с масивни мраморни плочки, които държаха хлад през лятото, а качамакът и постното зеле го превеждаха през познатата поредица от села по пътя към неговото собствено село, за да се озове, озверял от глад и нетърпение, над трапезата на селската си баба в един от безкрайните дни на лятото. Пицата със салам го стоварваше върху дивана на детството му в „Дружба“, където гризеше пицата на поднос, докато гледаше „Костенурките нинджа“ на черно-белия телевизор в хола, а кюфтетата и чорбата от леща го караха да излезе от същия апартамент в „Дружба“ и да тръгне на двайсетминутна разходка до кварталната кръчма – дървена, с навес, който заслоняваха с найлони през зимата, за да не губят места и клиенти, и с пет маси на открито, разположени под два кестена. Там баща му му даваше, на него – дребното хлапе, да отпие глътка-две бира. Скаличките го отвеждаха в сладкарницата на детството му в квартала на баба му – „Изток“, а боб чорбата и пържените филийки го изкачваха до планински заслон на 2512 метра надморска височина, под каменист връх, който така и не успя да изкачи: беше си изкълчил крака.
И неговите пълни ангели, пеещи химни за тирамисуто в хладилника.
Напоследък обаче не се плаши от надебеляването. Ужасява се от друго. Все по-често си представя как една сутрин се качва на кантара и стрелката показва, че е призрак, не тежи нищо, няма го.

Събитието на деня

       Слънчевият лъч надникна през прозореца на спалнята ѝ, докосна плахо стената, приземи се на пода, пропълзя до леглото, изкатери се на него, стъпи плахо на ръба му и близо цял час се разхождаше по завивките, докато не стигна до възглавницата. Тръгна си рязко. Дори не каза чао.

Патоходец

– Патешко ходене, ти в час ли си? – хвана се за косата тя.
Докато си говорeха за душевните кризи, микроинфарктите на смисъла и екзистенциалните триумфи, които човек преживява в своята пандемична самота или във все по-крещящото си ковид-съжителство, той ходеше по патешки в полупразната стая на пустия си апартамент.
– Май съм в час, вече и аз не знам.
– Ти честно?
– То е като джогинга – запъхтяно каза той. – Още не е влязло в България, но на Запад е много модерно: бедра, прасци, седалище. Че и се забавляваш. Излизаш и ходиш по патешки.
– И просто си ходиш по патешки, така ли?
Той отвори вратата на балкона, излезе и се заклатушка навън: от единия край на балкона до другия и обратно.
– По тротоари, паркове. Клипчетата, в които групи от патоходци пресичат заедно на светофарите, избиват рибата в нета. И аз скоро ще се пусна в града, обаче първо трябва да задобрея. Поне една обиколка на парка да мога да направя. След някой и друг месец хич няма и да спирам: заключа ли вратата, клякам, ходя по патешки до асансьора, вътре ходя по патешки на едно място. После до парка, там няколко обиколки и право вкъщи. С изправяния на всеки стотина метра – така препоръчват експертите по патоходство.
– Експертите по патоходство?
– Е ти какво очакваш? Да се хвърля на сляпо и да се контузя? Това е сериозен спорт, работя с треньор. Онлайн.
Той влезе в апартамента, заклатушка се до кухнята, там се изправи, наля домашна лимонада в две чаши, клекна – тя предложи да му помогне, но той ѝ отказа, – върна се, сложи чашите на ниската масичка и тръгна към банята.
Върна се оттам с нормалната си крачка – изправен, изпотен и с хавлиена кърпа в ръка, с която бършеше полуголото си тяло като спортист.
– И що реши да тренираш именно патоходство бе, пате шарено?

– В Испания сега е така. Изолация, сто хиляди забрани, ала-бала. Можеш да излизаш само до магазина, аптеката, болницата. И за да си направиш патешките крачки за деня.

Из книгата „Разкази от пандемията, или как се сприятелих с един комар“, която ще излезе през май с логото на издателство „Кота 0“

 

Иван Димитров е автор на 6 книги с проза, драматургия и поезия. През 2012 г. пиесата му „Очите на другите“ е избрана сред над 400 пиеси за участие в нюйоркския драматургичен фестивал „HotInk at the LARK”. През месец септември, същата година, тя е поставена в театър „Ню Охайо” (Ню Йорк) от режисьора Самюел Бъгълн. През 2013 г. печели фестивала „София: Поетики“. Лауреат е на редица конкурси със свои стихотворения, разкази и пиеси. С разказа си „Силата на думите“ от едноименния сборник с разкази печели първо наградата „Яна Язова“, а после и наградата за хумористичен разказ на името на Чудомир. През 2023 г. печели наградата за млад автор до 40 години на конкурса за съвременна българска драматургия „Иван Радоев“ с пиесата „Как се запознах с един комар“, която предстои да бъде поставена в Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ – Плевен. Негови текстове са превеждани на английски, френски, унгарски, сръбски, македонски, руски, румънски, гръцки.

Снимка: Иван Дончев

Поетесата Виолета Христова ще покаже светлия край на тъгата

„Светлият край на тъгата“ е заглавието на новата стихосбирка на Виолета Христова. Премиерата в Бургас се реализира по покана на Община Бургас и ще се състои на 4-ти април от 18.00 часа в Центъра за съвременно изкуство и библиотека.

Поетесата ще поднесе на бургазлии красив поетичен албум, в който са включени три цикъла: „Сладко от бели череши“, „Аквариум за дребни стихотворения“ и „Саудаде“. Книгата говори за будните сънища, за детството-старост, за болката, която ежедневно разкъсва сърцето, а после му дава основания да порасне, за сгъстяването и разсейването на съмненията, за тъгата, която е кладенец, и за радостта, която е дъжд…

Изданието съдържа 50 стихотворения и 50 прекрасни илюстрации от художниците Ина Христова – дъщеря на авторката, и на нейния съпруг – художника Жоан Х. Васкес, с когото живеят и творят в Мексико.

Виолета Христова е родена в Чирпан. Живее и работи в София. Завършва българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Работила е в Чирпан и Стара Загора като специалист в отдел „Култура“ на Община Чирпан, редактор във в. „Чирпанско време“, „Чирпански новини“, „Осем дни“, като уредник в Къща – музей „Гео Милев“ Стара Загора и преподавател по литература. Автор e на 13 книги: „Пеш до земетръса“ (1995), „Звездна карта“ (1997), „Да бъде нощ“ (2001), „Другата стая“ (2006), „Сняг от друга зима“ (2008), „Тревата ли?“ (2010), „…Каза тя. И слезе от небето“ (2012), „Една ампула мрак“ (2015), „Господарят на гледката“ (2017), „Портрет на магьосника“ (2019), „Малкият Рой“ (2020), „Мармаладко“ (2022) и „Светлият край на тъгата“ (2023). Носител e на националните литературни награди „Георги Братанов“ (2006) и „Мара Белчева“ (2008), на първа награда от конкурса „В полите на Витоша“ (2009), втора награда в конкурса „Златен ланец“ на в. „Труд“ (2008) и др.

Премиерата ще се състои в галерийната зала на ет. 4. Входът е свободен.

Текст:Анелия Казакова

Днес представят “Стихоанализа” от Наталия Недялкова в Дома на писателя

Новата книга на Наталия Недялкова – „Стихоанализа“ – ще бъде представена в Дома на писателя в Бургас в рамките на Есенните литературни празници. Премиерата ще се състои на Продължете да четете Днес представят “Стихоанализа” от Наталия Недялкова в Дома на писателя

ПОЕТЪТ АЛЕКСАНДЪР АРНАУДОВ ЩЕ ДАВА АВТОГРАФИ В БУРГАС НА 12 ЮНИ

Запазете си датата 12 юни, понеделник. Тогава в Бургас, КЦ “Морско казино”, ще гостува един от най-актуалните съвременни поети, част от екипа зад електронното списание „Нова асоциална поезия“ за свободна литературна сцена. Безспорният му талант привлича вниманието на четящите от всички възрасти. Александър Арнаудов ще представи последната си книга “Биография на бездната” (ИК Знаци), която обещава философски размисли, омагьосваща кула от думи и чисто човешка емпатия, която превръща местоимението “аз” в “ние”.

Залата е “Петя Дубарова”, от 18.00 часа. Входът е свободен. За “Биография на бездната” редакторът Иван Христов казва: „В тази поезия забравата е родител сред поляни от панелни блокове, под стерилното небе. Докато тишината заеква, ангелите цъфтят, а любовта пръска черепа си в цимента, като гравитация на комета. Животът плюе ръжда, сърцето сменя пола си, дъното е ноев ковчег, самотата е на един свят разстояние. Щастието се предлага само онлайн. „Аз съм смъртта си!” – крещи един глас, който достига до края на бездната. „Но за какво е всичко това?” – ще попита читателят. Отговорът е прост – да те накара да съществуваш!“

„Биография на бездната“ e книга на преосмисляне на ценностите чрез дисекция на корена, родовата памет, детството и двете му лица, травмите, самотата и нейния стоицизъм. Тук болката е празник, границите убиват, а войната е нематериално наследство.“ – Аксиния Михайлова.

„Книга за неутешимостта на съвременния човек, за неговата ранимост и ступор пред грубостта и равнодушието на света, в който живеем, за пътя, който се превръща в лутане, за ранимостта да си различен.“ – Силвия Чолева.

Текст:Анелия Казакова