All Articles by

602 Articles

All Articles by

20 Articles

Д. Саватева: Бургаската писателска общност има капацитет да създаде един от най-престижните електронни форуми за литература

На снимката: Диана Саватева на събитие в двора на писателския дом заедно с композитора Стефан Диомов, оперната певица Людмила Михайлова, писателите Теменуга Захариева и Слави Томов. Продължете да четете Д. Саватева: Бургаската писателска общност има капацитет да създаде един от най-престижните електронни форуми за литература

В ЗИМНАТА ГОРА

Откъс от романа “Мястото ЯНТАРА”, 2020

… В зимната гора мирише на сняг, на кошути и на елени с вледенени рога. Толкова е чисто наоколо, че на жената й се завива свят. Сама е насред вселената. Мъжът се е отдалечил с едрите си крачки и наоколо е бездънна тишина, затова пропукването на скрежа върху клончетата на дърветата понякога й прилича на изстрел и тогава тя без да иска приклеква за миг. Върви, повдига краищата на палтото си и се опитва да крачи в дълбоките стъпки, които мъжът е оставил след себе си. Поспира, души въздуха. Долавя далечен мирис на дим, нейният човек е стигнал колибата и е запалил огъня в огнището. Началото на ноември е, но в планината зимата се е настанила властно и навярно така ще бъде докъм края на март, когато изпод снега ще зазвънят като стъклени първите кокичета. Продължете да четете В ЗИМНАТА ГОРА

Миленко Йергович, „Мама Леоне“ (Жанет45, 2014)

За мен Миленко Йергович и неговата „Мама Леоне“ бяха неочаквания, стряскащ и прекрасен коледен подарък – не придобиването на книгата, тя отдавна си стои в библиотеката ми и си чака реда, а усещането за изключителност и празничност, което предизвика у мен! Продължете да четете Миленко Йергович, „Мама Леоне“ (Жанет45, 2014)

Добре дошли в бар Престиж!

Заповядайте, седнете. Няма по-добро заведение наоколо. Тук стават чудеса, нищо, че на пръв поглед ще ви се стори мизерно. Животът го е очукал. Добре дошли в бар Престиж. Продължете да четете Добре дошли в бар Престиж!

Когато силуетите не свирят на тромпет

Погледът ми спира върху инкрустираните на хоризонта върхари, плъзва се по грубите линии на паважа и тръгва. Аз вървя след погледа си, преметнал през ръка палтото, а в дланта ми се поти дръжката на малък предмет. Продължете да четете Когато силуетите не свирят на тромпет

Как пише „салонът“ през 1949 – 1950

Спомняте ли си онзи култов текст на Цветан Стоянов от „Невидимия салон“: „… сякаш едно и също същество е писало всичко това! Да, наистина едно и също същество го е писало, писал го е „салонът”!” Няма начин да не си спомните тези думи, ако се поровите в литературните рубрики на бургаските вестници от втората половина на 40-те и 50-те години на ХХ век – буквално сте в царството на стереотипа. Продължете да четете Как пише „салонът“ през 1949 – 1950