ШЕДЬОВЪР
Милиони мравки всеки ден се раждат
и още толкова пчели умират.
Животът ни събира и изважда,
и в мраморните урни ни побира,
или каквото още е останало
от нас след цял живот горене.
/Ако изобщо може вятърът да бъде хванат,
или пък птиците да бъдат спрени/.
Дали сме някакво Вселенско цяло,
или непредвидимо общо кратно?
Защо и раждане, и смърт рисуват в бяло?
И кой е автор на сечението златно?
Кой Демиург размахва горе четката,
създаващ висшата хармония?
Как може красотата да е гледка?
Не е ли ода във Деветата симфония?
Въпроси в мен се ронят като листи.
Застилат меко пътя на душата ми.
Цветът на зрялата душа златист е –
картина нарисувана в сфумато,
от някакъв художник лудо влюбен,
докато залезът в прозореца й слиза
и тя полека в сенките се губи…
Така зачената е, мисля, Мона Лиза.
Родена и живее в град Бургас.
Член на СБП и съучредител на Бургаска писателска общност. Автор на стихосбирките: „Пепел от любов” (1996); „Носталгично – за Бургас” (2000); „Родена в лотос” (2001); „Хилядолетна вода” (2002); „Красотата няма име” (2003). „Вечерната молитва на прибоя”- електронна книга, „Да извървиш Камино” (2013), „Нежна голгота” (2013), „Картина от Кандински” (2014), „Портрет нарисуван с въглен” (2015), „Тебеширеният кръг” (2016), „Нощна река” (2017), „Езикът на пчелите” (2019) и „Диагноза – есен“ (2024).
Носител на първа награда от нац. конкурс – Нова Загора, две първи награди от нац.конкурс „Пролет моя”- София, първа награда от нац. конкурс „Дървото на живота” на името на Станка Пенчева, първа награда от нац.конкурс „Жената – любима и майка” – Свиленград, национална литературна награда „Милош Зяпков”- гр.Ракитово, за книгата „Картина от Кандински”, първа награда от конкурса „Горчиво вино” – гр.Петрич, номинации за нац.награда „Христо Фотев” – за книгите „Портрет нарисуван с въглен” и „Езикът на пчелите“, първа награда в нац.конкурс „В полите на Витоша” – София, Национална награда на името на Дамян Дамянов – 2018 г. за книгата „Езикът на пчелите” и др.