Автор сте на десетки текстове, насочени предимно към жанра на научната фантастика? Има ли отново някакъв инжектиран интерес към нея или той никога не е спирал?
Интересът никога не е преставал… в определени среди. Където отношението е малко по-сериозно, отколкото онова, което ни залива от екрана – скъпо и лъскаво като направа, но евтино като мислене.
Този тип литература има голяма традиция в западната литература. Как стоят нещата при нас, да кажем през последните години?
Изоставането в науката се отрази на вида на литературната продукция. Българската фантастика е все по-ненаучна и лекотата на фантазийното – все по-измамна.
Доколкото следя литературните процеси, отчитам, че по-младите се насочват към “фентъзито” . Как си обяснявате този рефлекс?
При нас ще видите същите моди, само че с известно закъснение, което не може да бъде избегнато даже при съвременните скорости на комуникация. Инерции на културното подражание. С малки изключения, българската фантастика проспа фентъзи вълната, която даваше възможност да се създадат оригинални произведения на основа на родния фолклор, и тъй и не успя да се изпъчи пред света. Към това се прибави и челен сблъсък с езиковата бариера и липсата на сериозна критика за жанра. Младите четат фентъзи, но това са повече опаковани в целофан продукти с предварително готови за сглобяване елементи – и опаковката определено е вносна.
Кои утвърдени класически книги бихте препоръчали на читателите, които са запленени от подобни идиоми?
При христоматийните произведения поне нещата са ясни. Бих препоръчал повече разкази. Почти няма въпрос, който да не е получил своя отговор при класиците. А щом стана дума за книги, списъкът ми с годините не се е променил и може да се види тук:
https://trubadurs.com/2015/04/02/featured-8-questions-yancho-cholakov-150402/
Доколкото съм запознат, правите и регулярни срещи с читатели и пишещи в Бургаската библиотека, насочени към научната фантастика. Разкажете ни.
Възстановихме за пореден път Клуба на бургаските фантасти. Сбирките са в Регионална библиотека „Пейо Яворов”, всеки първи и трети вторник от месеца. Текат представяния на нови книги, има тематични вечери, интересно е. Тези срещи дават възможност на пишещите да получат и бърза обратна връзка. Обещаваме, че нищо няма да им бъде спестено.
Пишете ли нещо ново в момента?
Наскоро приключих цикъл от девет миниатюри, които бяха резултат от предизвикателство. Да се напише коледен хорър, при който в ограничен обем да се излезе от новогодишния шаблон и всеки текст да има своеобразна стилистика, различна от останалите. Казва се „Страшно като елха”. Завърших и един разказ, който обобщава нравствения ни проблем от 90-те години в нещо като дзенбудистки коан.
Интервюто взе Слави Томов