БРАВО, ДЕЦА!
Детският авторски спектакъл „Зунка – дъгата на Странджа” е успешно съчетание на детското литературно, певческо, изобразително и актьорско изкуство. Необичаен спектакъл, без завеса, който децата-творци щедро споделят с публиката. Под покрива на Държавния куклен театър на Бургас оживяват митични разкази, нестинарски ритми и фолклорни мелодии. Вълнението започва с изложбата във фоайето на театъра – живописни рисунки на достолепно остарелите бродиловски къщи, църквата, мистичната жарава и танца на нестинарките с икони. Някои от тези къщи присъстват в декора на спектакъла. Това е първата среща с децата от Ателие за рисуване и приложни изкуства към НЧ „Просвета 1927” с ръководител арт педагога Вили Колева. В ателието се проектират и изработват декорите и костюмите за спектакъла, дъгата се трансформира в живописно коланче, което Зунка майстори на станче, а то присъства на сцената в тревожните и радостни събития.
Безспорно интересно решение на режисьора Христо Хр. Симеонов е да обособи две различни ценностни послания – чрез документалния филм на екран в началото и чрез театралния спектакъл на сцената „Зунка – дъгата на Странджа”. Документалният филм е посветен на пътя на децата от Бургас до Бродилово и обратно – от Странджа и Бродилово до морето край Бургас. Оператор на филма е Христо Димитров-Хиндо. В детайлите от броденето по малките пътечки, които водят до странджанските съкровища – хората и природата, откриваме източниците на магическото въздействие и вдъхновение на децата-творци. Арт-педагозите Роза Боянова и Вили Колева деликатно управляват творческия процес, нещо повече, те заедно в арт общността споделят преживяното. Пътеката до бродиловското читалище води при жените от някогашния фолклорен състав. Стареенето и самотата са прекършили техните песни, но с появата на децата от Фолклорна формация „Тракийче” НЧ „Любен Каравелов 1940” с ръководител Пенка Петрова, песента оживява и се запява от възрастните и децата, продължава живота на любовно пазената традиция. Друга пътечка в парка на селото среща децата с нестинарката леля Веса – сега тъжна и смълчана, а тогава, преди 20 години, ходеща по жаравата, в мистичната белота на нестинарската риза. Любознателността на децата отключва паметта на леля Веса, най-сладкодумната разказвачка на автентични странджански истории за луната, за дъгата, която има толкова много имена: Зуна, Зунка, дъмга, виножито, тканица, божурляк, за съкровища и иманяри, за почитта към светците, за страха от гнева на св. Илия. Авторът на документалния филм въвежда в атмосферата на „откриването” на бродиловските съкровища от децата. Ритъмът и мелосът на нестинарските гайди и тъпани заиграват децата, те неусетно влизат в роля, стават част от приказката, още преди да стъпят на сцената. Връщат се в бургаските ателиета, за да реализират сложната, но преживяна авторска задача. Емоционалното съприкосновение с магията на Бродилово и отключването на въображението и творчеството на децата не е еднократен акт. Пътуването, което представя документалният филм, е предшествано от пленер през есента на 2022 година. Връщането отново в Бродилово, преди подготовката на спектакъла, е своебразно докосване до огъня на странджанските чудеса. Роза Боянова пита леля Веса: „Кое е най-голямото чудо в живота ти?”, нестинарката отговаря: „Чудото да обичаш!”. Тогава безспорният отговор на въпроса Какво е Бродилово? ще е: Бродилово е чист извор на ценности.
Пишещите деца от Литературното студио „Митични птици” към НЧ „Л. Каравелов 1940” с ръководител поетесата Роза Боянова правят нова стъпка в литературното творчество – овладяват писането на пиеса. Те избират емблемата на Бродилово, нестинарката леля Веса, за естествен, правдоподобен център на театралното действие. Нейният разказ за омагьосване и разомагьосване въвежда действащите лица. Зунка е одухотворената дъга, едно от странджанските имена на дъгата. Момчето Ори е пакостникът, който стреля с прашка навсякъде и успява да улучи луната. Тя го омагьосва, превръща го в орел и само вечер, при пълнолуние, Ори отново става млад мъж и сърцето му търси друго човешко сърце, среща Зунка и я заобичва. Тримата братя и малката сестричка отчаяно търсят извора, който е в края на дъгата, за да открият къде е Зунка. Карайки се, кой да отпие пръв от извора, те минават без да искат под дъгата и плащат скъпа цена – превръщат се в момичета, но за кратко. Намесата на св. Илия, който пуска своя пояс към земята – втора дъга, разваля магията на първата и раздава справедливост и на небето, и на земята. Това е ключов момент в спектакъла – момчетата са отново трима братя, търсещи изгубената си сестра, а иманярите са прогонени, остават само празните им торби и ненужните инструменти. Спектакълът утвърждава моралното превъзходство на обичта над алчността.
Децата литературни творци успяват да създадат динамична сюжетна линия, в която доминира фолклорната приказна стилистика. Това са словесните фолклорни игри като „Отвори Кальо, порти”, но и нови – игра на наричания, измислени от децата и етюди с кукли. Автентичните народните песни са не само фон, но и “действащо лице” – песни в синхрон с преживяваният на героите, дори със задъхването и умората им. Всеки детайл обогатява въздействието на спектакъла с експресията на органично присъщия на детското естетическо изразяване синтез на изкуствата.
Спектакълът „Зунка – дъгата на Странджа” беше изигран на един дъх от талантливите деца-актьори от Театрална формация „Усмивка”при НЧ „Фар 1946”. Тяхната художествена ръководителка актрисата Румяна Кралева беше заедно с тях на сцената в ролята на леля Веса-нестинарката. Приказката за съдбата на Зунка и братята ѝ завързва началото и края в кръгова композиция, безспорна заслуга на пишещите драматургичния текст и на играещите актьори. Театралните деца на Румяна Кралева великолепно владеят публиката, доказват го всичките ми досегашни срещи с тях през годините на Детско-юношеския фестивал „Приказка за теб” във Варна.
Постижение на режисьора на спектакъла Христо Хр. Симеонов е освобождаването на играещото дете, което изпълнява актьорска роля на сцената. Спонтанно, жизнерадостно, с пародиране в някои сцени, децата бяха себе си. Например закачливото „боц” – пародиране на флирта, комичен израз на споделеното харесване между Зунка и Ори, или нестинарските възгласи на св. Илия „Въй, въй, в-ъ-ъ-ъх!”, както и случайното падане на ореола му, предизвикало смеха на публиката. Хорът с кахърните и любовни народни песни, като че ли изпълнява ролята на хор от античните трагедии. Със своята изключителна деликатност и качество музикалният съпровод се откроява като главно действащо лице в спектакъла. Нарушаването на театралната условност с репликите “Начало!” или „Готови сме, може да спрете да пеете!” е проява на детското свободно артистично отношение към правилата на сцената.
Реализирането на проекта „Зунка – дъгата на Странджа” на НЧ „Любен Каравелов 1940” Бургас, с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”, респектира с творческото участие на децата в богат набор от дейности, при които водеща е художественоестетическата. Професионализъм и дарба да работят с деца характеризира профила на поетесата Роза Боянова, арт педагога Вили Колева, музикалния ръководител Пенка Петрова, актрисата и художествен ръководител Румяна Кралева. Те доказват, че водят децата по пътя на изкуството и културата, за да могат подрастващите да заявят своята идентичност на творци и носители на изконни български ценности.
Позволявам си да кажа БРАВО, ДЕЦА!, поименно на всеки участник от: Литературно студио „Митични птици”: Магдалена Кучумбова, Марион Дачева, Михаела Димитрова, Белослава Митева, Никола Йонков, Огнян Дишков, Александра Цветкова. Фоклорна формация „Тракийче”: Таня Николова, Илиана Владикова, Петя Петкова, Пламена Терзиева, Катя Георгиева, Александра Димитрова. Ателие за рисуване и приложни изкуства: Гергана Славова, Александра Йотова, Мария Йоргова, Марина Янкова, Алена Димитрова, Натали Бинева. Актьорите от Театрална формация „Усмивка” и Театрален състав “Светулка”: Борис Джелепов (втори брат), Белослава Кралева (Зунка), Борислав Гидиков (първи иманяр), Дарина Добрева (втори иманяр), Даниела Куртева (четвърти иманяр), Дионис Кралев (Орелът Ори), Елена Иванова (трета мома), Йоанна Чантарска (първа мома), Калина Недялкова (втора мома), Петър Желязков (св. Илия), Калина Петрова (малко сестриче), Рая Савова (трети иманяр), Стоян Георгиев (трети брат), Янко Стоянов (първи брат). И разбира се балерината от НУМСИ “Проф. Панчо Владигеров” Сияна Казакова в ролята на Луната.
Имах щастието да съм на два от странджанските пленери заедно с децата и ръководителите на творческите обединения – Роза Боянова и Вили Колева. Там – под звездното небе над Бродилово, до оранжево цъфналата латинка в камъните на отиващата си къща, всеки детайл излъчва жива, красива енергия. Приемете моята благодарност и пожелания за вдъхновение!
Проф. д-р Росица Йорданова
Росица Михайлова Йорданова е завършила българска филология в Софийския университет “Св. Кл. Охридски” (1967), аспирантура в Института за култура, Санкт Петербург (1981), избрана е за доцент през 1990 г. От 1997 г. е професор на Варненския свободен университет “Черноризец Храбър”, инициира създаването на факултет “Изкуство, култура и масови комуникации” през 1993 г., на който е декан до 2000 г. Преподавателската и изследователската ѝ дейност са ориентирани към образованието по култура и изкуства (интеркултурно образование, културни политики и образователни политики, педагогика на творчеството) и реторика,”Барокова реторика”(2020). Автор е на книгите “Учителят и художествено-културните ценности” (1990 г.), в съавторство; “Етнокултурната ситуация и отношението на населението на град Шумен към художествената култура” (1994 г.), в съавторство. Съставител е на сборниците “Детето и културата” (1988 г.) и “Интеркултурно образование” (1996 г.) Научен ръководител е на проекта ” Христоматия по парламентарна реторика ” (2010 г.) в четири книги с участието на студенти от специалност “Право” на ВСУ “Черноризец Храбър”. През 2015 г. издава монографията “Глобалната културна политика на ЮНЕСКО”.