„Подарък сребърно стихотворение“ от Одисеас Елитис в превод на Елена Янева

ΔΏΡΟ ΑΣΗΜΈΝΙΟ ΠΟΊΗΜΑ
Οδυσσέας Ελύτης
ПОДАРЪК СРЕБЪРНО СТИХОТВОРЕНИЕ
Одисеас Елитис
Знам, че всичко това е нищо
и че говоря на език без азбука.
Та нали дори вълните, а и слънцето
са също сричково писмо,
такова,
което дешифрираш само
по време на тъга
и на изгнание…
И Родината е стенопис с последователни
напластявания –
франкски и славянски, но които –
ако тръгнеш да възстановиш,
те арестуват
на мига
и отговаряш
пред чужди Власти купища,
а ти насреща им
имаш само тази
върху себе си…
Така се случва също и при бедствията.
Обаче…
хайде, представете си един харман,
от едновремешните
(а може жилищна кооперация),
където
играем на деца
и който губи
е длъжен,
както настояват правилата,
да отговори
и да даде на другите едничка Истина…
И изведнъж
накрая
всички се оказва,че държат
в ръката си едно мъничко
сребърно стихотворение
подарък…
Превод: Елена Янева