Яна Вълчева
Аз отдавна съм спряла стрелките да връщам - закъснелият нищо не може да вземе. Днес съм
Вижте какво ще се случи през месец март в Дом на писателя
Програма м. март 2023
Дом на писателя
ул. „Вола” 1
3 март, петък, 11:00 ч
Национален празник на България
Поднасяне на венци пред паметната плоча на ген. Лермонтов
7 март, вторник, 18 ч.
„Завръщане в Итака“ – дует „Морски струни“
Представят Живка Митова и Иван Ненков
10 март, петък, 18 ч.
C’est la vie – Мариета Тонкова
Редактор проф. д.ф.н. Калина Лукова
Представя Слави Томов
21 март, вторник, 18 ч.
„Поетично кафене“
по повод Световния ден на поезията
под егидата на Областния управител
Представят Роза Боянова и … Continue Reading ››
“За колата и любовта на дядо” от Изабел Спасова
„Не знам с какво ще дойдеш да ме вземеш довечера, но ако се държиш като гъз, най-много да препсувам и теб, и колата ти.“ – така баба предупредила дядо в деня преди първата им среща.
А на следващата декемврийска вечер, докато облаци от дребни снежинки затрупвали улиците, а вятър злостно свистял и огъвал клоните на дърветата, дядо крачел самичък по заледения тротоар към къщата на баба. Ръцете … Continue Reading ››
“Чатем” от Калоян Нинов
Всяко дете има мечтана професия. Някои забравят мечтата, а мнозинството твърдят че я „надрастват“. Ако си искал да станеш супергерой, не виждам причина защо да не успееш в това свое начинание. Нямаш нужда от наметало, а от детския принцип да помагаш на другите. Помощник в униформа на чистач не звучи толкова убедително, колкото маскиран и мистериозен боец за правда. Твоите надежди няма нужда да са медийна кампания с … Continue Reading ››
“Момичето от квартала” от Кирил Димов
Сутринта, когато телефонът ти показва почти дванайсет, а в хладилника няма нищо, освен десетина яйца и парче сирене, се налага да излезеш, поне до магазина. Лято е. По това време всички нормални хора спят, но ето, че Ниа и Максим са неизменно на скамейката пред блока.
– Не спите? – питам ги с ирония.
– Няма спомени от сънища, Влад! – отговаря Максим.
Знам, че … Continue Reading ››
“За готварската книга на живота” от наталия Недялкова
Научи се да четеш готварската книга на живота си. В нея ще намериш хиляда и една рецепти за здравословно битие и балансирано изобилие. Като същински алхимик ще усвоиш последователността на всички стадии на великото дело. И дори ястието ти да загори, не му връзвай кусур. Твоят Magnum opus предстои тепърва. Защото без непрогледния мрак на нигредо, хризопеята би била немислима. Докато разлистваш страниците на ежедневието си, не се … Continue Reading ››
“Морска прегръдка” от Пролетина Палова
Бащата на Стивън, Божидар, седеше на полупорутената пейка на гробищата и умислено гледаше в рушащия се гроб на баща си. Старецът, с неговата сияйна усмивка, сини като морето очи, невероятен рибар, обичащ всичко и всички... освен него, Божидар, най-малкия син. Винаги усещаше, че баща му не го обича, не колкото другите, не колкото риболова, не колкото морето. Божидар даже не усещаше ситния дъждец. Някак и тук ухаеше на … Continue Reading ››
ВТОРОТО ИЗДАНИЕ НА „ПОЕТИЧНИ РЕПЛИКИ” СЪБИРА НАД 30 ТАЛАНТЛИВИ УЧЕНИЦИ ОТ БУРГАС
Повече от 30 млади автори от бургаските гимназии ще се включат във второто издание на инициативата „Поетични реплики“. Техните творби са обвързани с темата „Любов и време“. Събитието ще се проведе в Центъра за съвременно изкуство и библиотека, ет.4, от 18.00 часа. Форматът е отворен и присъединяването е възможно по всяко време.
Участниците са от 8 -ми до 12 -ти клас, възпитаници на бургаски гимназии, в които … Continue Reading ››
“Великденски камбани” от Пенка Бангова
През отворения прозорец нахлуваше въздух, напоен с аромат на цъфнали кайсии и я примамваше навън. Усмихната, Яна тръгна към морето. Дребничкото й лице излъчваше безгрижие – чувството, с което я зареждаше дейността й като дистрибутор на луксозна козметика. Е, всеки миг фирмата, от която постъпваха основните й средства, можеше да прекрати договора, но усещането за свобода пресушаваше страха от несигурното положение. Ето и днес! Реши утре двойно да … Continue Reading ››
Откъси от ZooM, 5D роман, Светла Ненова
„Помня: (този сегашен глагол говори за минало време и по друг начин не може ли?) кухнята по поръчка за нас, масата, ухаеща на кафе, аз по твоята фланелка с малки цици и дупчица на рамото, точно там, под усмивката ми, обливаща те в дъга, ти по босите си здраво стъпващи, гъделичкащи ме ходила в уюта над дюлите, които се плискат през окаляни щайги до печката, в която тава след тава … Continue Reading ››
“Борави умело с нож” от Захари Зхариев
"Второ, най-сетне. Лежа си аз в катедралата от хербарии, в ушите ми още писка панфонията от костурите, щурците и книжните лодки, Олда и тя продължително се оттича от кожата ми на кристални, солени капки, та току прокарвам показалец по най-важните места от тялото си и облизвам сока й и премижам, премижам, хубаво ми е на поезията, да бях чешма в планината, щах да ромоля и да омайвам сърните … Continue Reading ››